Logo

Развитие на хоровете при албанците от Косово и Македония през 20 и 21 век : Автореферат на дисертация за присъждане на образователната и научна степен "доктор"

Джемайли, Арификмет (2014) Развитие на хоровете при албанците от Косово и Македония през 20 и 21 век : Автореферат на дисертация за присъждане на образователната и научна степен "доктор". PhD thesis, Нов български университет.

[img]
Preview
PDF - Requires a PDF viewer such as GSview, Xpdf or Adobe Acrobat Reader
865kB

Abstract

Повод за написването на настоящия труд е необходимостта от цялостно обхващане, представяне, изследване и обобщаване на хорово-изпълнителското изкуство при албанците от Косово и Македония - основаване на хоровете, развитието им през 20-ти и началото на 21-ви век и постигнатите от тях успехи. Основни фактори, които определят облика на всяка хорово-изпълнителска култура, са: формиралите се културни и музикални традиции; взаимовръзките с фолклора и специфичните за него изказ и особености; езика като словесна и поетична основа на вокалното изкуство с присъщата му синкретичност; репертоарът, преобладаващо и тясно свързан основно с националното и регионално композиторско творчество и степента на развитието му, както и влиянията на други развити хорово-изпълнителски култури; степента на организация и институционална подкрепа на хоровото дело; наличието на подготвени диригенти, способни да посветят своя талант, воля, умения и принос за развитието на хорово-изпълнителските традиции и култура на народа и страната си. Настоящият труд е опит да се събере и обобщи наличната информация, да се осветли и проследи формирането и развитието на хорово-изпълнителското изкуство при албанците от Косово и Македония, доколкото пишещият притежава опита като основател, диригент на хорове и преподавател - от една страна, и разполага с наличните, до голяма степен оскъдни исторически източници, събирането на които бе основна задача и предизвикателство за автора. Ако се спрем на албанската музика, трябва да добавим повече неща, тъй като нашата музика е свързана и с определени исторически предпоставки, които може би са били основателна или неоснователна причина да изостанем от по-развитите и движещи се с по-бързи стъпки към цивилизацията страни. Потомци на античните илири, албанците са измежду най-древните народи на Балканите и Европа. Албанците винаги са били окупирани от различни окупатори. Единственото поле за съхраняване на народностното им самосъзнание и за изява на духовните и културните им потребности през вековете остава фолклорът. Той е изключително разнообразен, чист откъм външни влияния, с богато орнаментирана мелодика, гъвкава ритмика, метрика и в преобладаващо неравноделни размери (7/8, 9/8, 12/8 и пр.). Благодарение на него като основа на една богата музикално-артистична традиция и на таланта и жизнеността на народа в сравнително много кратък исторически период е постигнато едно значително развитие на албанската професионална музика. Сериозната класическа музика и изпълнителско изкуство в духа на европейските музикални традиции се развиват значително по-късно в сравнение с останалите народи на Балканите. Историческите обстоятелства не позволяват самостоятелен и значим напредък в нито една сфера, включително и в сферата на музиката. Преки документи за започването и фазите на културно развитие при албанците, включително на музиката и хоровото пеене, няма. Изворите са малко, не са запазени както трябва или са изчезнали. Унищожавано е било всичко ценно за албанската култура. За това назадничаво дело сме помогнали и самите ние с незнанието и примитивизма си. Ето защо събирането на документация за културния живот на албанците, особено преди Втората световна война, е затруднено. Където не можем да се опираме на достоверни документи, се основаваме на общите изследователски принципи, общата история, практиката на другите народи, както и от релевантни сведения, които са ни помогнали донякъде да осветим някои фази и периоди от културния живот на албанците. Музиката като цяло и хорът в частност са двата базови елемента, които характеризират албанския народ. Ако се спрем, за да анализираме тези елементи, трябва да хвърлим поглед и върху горчивата ни история като народ. В албанските земи и по специално в Косово и Македония културното развитие е преживяло много възходи и падения, които произлизат от различни фактори. Най-важен е политическият фактор. Тази част от Балканите винаги е била обект на дискусии и на разнообразно отношение от страна на Великите сили. Естествено е тези процеси да оказват влияние и върху развитието на музиката и в частност на хорово-изпълнителското изкуство. Професионалната музика при албанците от Косово и Македония започва да се формира в края на 19-ти век. Особено значима за формирането й е ролята на католическата църква в Косово. За църковни нужди към католическите църкви постепенно започват да се създават и функционират хорове. Началото се поставя в Призрен от Хора при Катедралната църква "Дева Мария Помощница". С него започва популяризирането на западноевропейската културна традиция и ценности. Трябва да се каже, че и с образуването на албанската държава през 1912, където живее половината от населението, развитието на музиката не е подкрепяно. Не съществува каквато и да е инициатива от страна на държавата. В Косово, Македония и Черна Гора, където живее другата част от албанците, развитието на музикалното възпитание и обучение, на музикални институции и професионални музикални дейности не се култивира. Забранена е всякаква официална изява на албански език. Не без значение са и хегемонистичните стремежи на сръбския шовинизъм към останалите народи, включително и албанците, които се забелязват в политиките, водени през 19 век и целия 20 век. Между двете световни войни постепенно започва да се развива културна и образователна дейност. След Втората световна война до 1989 г. Косово юридически става част от Югославската федерация, състоящя се от 6 републики и 2 области. В рамките на тази федерация през 70-те години на 20 век Косово развива значителна културна, художествена, образователна и научна дейност. Музикалната култура започва да се стабилизира и утвърждава художествено и институционално, използвайки всяко малко пространство от създадените политически обстоятелства. Институционализират се няколко образователни, културни, медийни, както и артистични дейности. Създават се културни художествени дружества (КХД), смесени, мъжки, женски и детски любителски хорове, студентски, полупрофесионални и професионални хорове и оркестри, средни и висши музикално образователни институции. Развитие получават и училищните хорове. В хоровите произведения преобладават фолклорните обработки и изискваната от времето социално-политическа тематика. Но сръбският хегемонизъм и прилежащата му политика успяват да разединят югославската общност и да създаде вражда между различните народи. Хегемонистичните стремежи на сърбите са особено силни по отношение на албанците. От момента на пълната окупация на Косово (юли 1990) от войските на Милошевич в един период от близо 10 години, характеризиращ се с войната за независимост от 1999 г. и установяването на Протекторат от два мандата, културният и образователен живот на Косово е подложен на институционално унищожение. Затварят се училища, окупират се печатни медии, спират дейността си творчески организации, музикални състави и фестивали. Някои състави обаче, продължават дейността си. Въпреки усложнените от политиката на Милошевич обстоятелства силата и духовният морал на албанците не угасват. При изключително трудни условия образованието продължава да съществува на всички институционални нива, но за съжаление не успява да развие дейността си.

Item Type:Thesis (PhD)
Subjects:Arts.Fine and Decorative arts > Music
ID Code:3370
Deposited By: Repository Editor
Deposited On:07 Jul 2017 12:59
Last Modified:07 Jul 2017 12:59

Repository Staff Only: item control page