Брой 32

Литературен вестник

3-9.10.2001
Год. 11

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

ДЕБАТИ

Репресия и автономия

 

Неотдавна научих, че Великотърновският университет "Св. св. Кирил и Методий" е отнел почетната докторска степен на проф. Ото Кронщайнер заради неотдавнашната му идея в България да се въведе латиница.

Бих искал да направя ясен в самото начало факта, че не познавам проф.Кронщайнер и че намирам неговата идея за неприемлива. Въпросът обаче е принципен. Това, което ме безпокои, е готовността на един български университет да подрони своя авторитет на независима и автономна академична институция. Ако си спомням добре, проф. Кронщайнер е бил удостоен със званието Почетен доктор на Великотърновския университет през 1990г. за научните му трудове и заслугите му пред българистиката. През 1998 г. това звание му даде и Софийският университет. Неговите научни приноси не могат да бъдат отричани със задна дата. От 1990 до 2001 тези приноси не са се намалили, нито са изчезнали, за да съществува академичното основание за отнемане на веднъж присъденото звание. Неотдавнашните предложения на Ото Кронщайнер си струва да бъдат критично дискутирани в пресата, в парламента, както, разбира се, и в университетите и БАН. Мнозина, сред които и аз, смятат, че те трябва да бъдат отхвърлени. Но отнемането на присъденото преди повече от 10 години почетно академично звание е репресивна мярка, която хвърля сянка върху престижа на Великотърновския университет. С нещо това ми напомня зачеркването на научните приноси на осъдените от Народния съд след 9.IX. 1944г. Слава Богу, историята има по-дълга памет и сега имената на Богдан Филов, Борис Йоцов и мнозина други са част от нормалното научно обращение. Това е ярко доказателство за прогреса след 10 ноември в областта на академичната автономия.

Защо тогава да се връщаме назад? В едно свободно и цивилизовано общество начините да се изразява несъгласие и да се отстоява кауза са други. Изграждането на силни със своята автономност и уважение към традицията университети е бавен и труден процес, чиито резултати могат бързо да бъдат компрометирани, ако се допусне един университет да участва в обществените дебати чрез административни мерки. Пишейки тези редове, бих искал да се надявам, че примерът на Великотърновския университет няма да бъде последван от моята Алма матер, Софийският университет "Св. Климент Охридски".

 

Галин Тиханов

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник