3-9.10.2001
Год. 11
В капана на битовото начало
Пламен Петров
Беше горещо и сушаво лято без капчица дъжд. Но това едва ли би представлявало интерес за някого, ако не бе случилото се с нашия герой. Просто стана така, че в тези задушни утрини изведнъж взеха да го будят от сън прекалено рано. А уж бе излязъл в едноседмичен отпуск с цел релаксация, събиране на сили за нови трудови успехи. Уви, това не само че не му се удаде, но напротив - сполетяха го и други неприятни изненади. Причината бе във факта, че не знаеше почти нищо за плановете, които баща му си бе наумил да реализира именно през тези няколко дни. И как можеше да знае, когато живееше в дома му като чужденец: сутрин изхвърчаше рано за работа, връщаше се късно, вечеряше, гледаше малко телевизия и се оттегляше в стаята си.
Понеже беше обеднял и средствата не му стигаха за почивка на море, от няколко години избягваше да взема отпуск през лятото. Правеше това през есента - когато времето бе прохладно - за да може да се отдаде на пълна летаргия, необезпокояван от никакви външни фактори и пречки. Истината е, че направо бе намразил летния сезон, намирайки го за изключително плебейски: пот, миризми, жеги, от които няма къде да избягаш. Този път също възнамеряваше да прибегне до изпитания вариант с есенното отпускарство, но неочаквано се почувства страшно изтощен, направо грохнал. Ето защо реши да си отдъхне поне само за малко, без дори да допуска какво го очаква през този макар и кратък период.
Всъщност всичко започна още от първия му "отпускарски" ден - понеделник. Отвори очи на разсъмване, провокиран от някакъв странен шум, наподобяващ и стържене, и триене едновременно. Тъй като обитаваше стая на горния етаж в двуетажната къща на баща си, можеше да се радва на удобен изглед отвисоко към голяма част от съседските домове. Така че, възползвайки се от тази възможност, само се надигна мързеливо, надника през прозореца, ала нищо не видя. Това в крайна сметка го принуди да стане от леглото, макар и с голяма неохота. Междувременно бе установил, че източникът на шума е малко встрани - там където в утринния полумрак се мержелееше, леко открехната, вратата за балкона. Добра се до нея, погледна и какво да види: в един от отсрещните дворове стопанката, около 50-годишна тантуреста жена, переше върху цимента черги с помощта на огромна четка. После обърна глава и се взря в поставения на тоалетката му будилник - 5.30 ч.!
"Тази е луда: да пере толкова рано, без да й пука, че хората още спят!" - помисли си гневно той, блъсна вратата, но понеже бе много душно, отвори другата, която водеше към коридора и вътрешното стълбище. Веднага усети благодатния хлад, бликащ отдолу, където се намираха обитаваният от родителите му първи етаж и дълбокият зимник под него. После плонжира лениво и се намери отново в хоризонтално положение, пльоснат върху чаршафите, мокри от собствената му пот. Не успя обаче да си продължи спането, защото изведнъж до слуха му достигна втори, много по-силен шум, който дори плътно затворената врата на балкона не бе в състояние да заглуши. Впрочем, както в същия миг проумя, причинителят бе другата ранобудна съседка - самотна и леко видиотена пенсионерка. По-точно това бе нейният дрезгав, боботещ и монотонен глас, способен да подлуди не само нашия доста изнервен напоследък герой, но и всичко живеещо и намиращо се наоколо в радиус от около 50 метра. И този път, ударена от безсънието и скуката, съпътстващи еднообразното й битие, последната бе кукнала рано-рано, отдавайки се на неизменното клюкарстване с първия попаднал й събеседник - в случая перящата черги матрона.
Така че героят ни окончателно се раздели с благородната си идея да поспи поне още час-два. В замяна той само заскърца злобно със зъби, чувствайки се напълно безсилен да измисли някакъв спасителен изход от нелепото положение, в което бе изпаднал. От друга страна, мразеше да изскача в подобни случаи гневен навън, да порицава и прави забележки. Та нали това би означавало да се превърне в най-обикновен свадливец от домошарски тип, да падне до нивото на неукротимите в битовите си начинания свои съседи. Накрая все пак успя да се унесе в мъчителна дрямка, но по някое време внезапно бе стреснат от нов, още по-силен шум, идващ съвсем отблизо. Това той установи в мига, в който отвори сащисан очи, проумявайки също, че епицентър е именно стълбището, свързващо го с първия етаж. В следващата секунда вече му бе ясен и самият източник, който този път се оказа не единичен, а двоен. Това бяха два гласа: единият със сигурност на баща му, а другият - непознат, но същевременно даващ възможност бързо да се отгатне на кого принадлежи. Улесняващо обстоятелство бе темата на водения разговор, отнасящ се до счупеното клекало в банята, играещо и ролята на WC-клекало, което трябваше да се замени с наскоро закупено ново. Следователно човекът с баща му бе майсторът, нает да стори това, което бе потвърдено и от дрънченето на инструменти, долетяло до слуха му в следващия миг. Веднага се разнесе и адски шум от интензивно млатене с чук по порцелан, а после - от трошене на същия този порцелан, т.е. на злочестото клекало.
Лошото бе, че апокалипсисът се развихряше на разстояние само от 2-3 метра, а именно - в банята, намираща се точно срещу неговата стая. Проблемът се подсилваше и от обстоятелството с проклетата врата, зееща абсурдно отворена в такъв критичен момент. "Трябва непременно да я затворя" - реши той, изтърколи се от леглото и се прокрадна на пръсти до нея. Надникна като крадец в посока към банята, също с отворена врата, и видя волевия профил на непознатия, клекнал с чук в ръка до клекалото, вече наполовина натрошено.
"Не, в никакъв случай не мога да затворя, защото оня е много близо и веднага ще усети това в интервала между два поредни удара" - прецени разколебан героят ни, оттегли се обратно и безшумно пропълзя върху леглото. Лежа напрегнато още няколко минути, принуден безропотно да понася страхотния шум и същевременно обзет от истински гняв спрямо баща си. Мислено той го ругаеше, че не го е предупредил за появата на човека, че не го е събудил предварително, а вместо това - оставил го е заложник на ситуация, от която нямаше как да се измъкне достойно. Но всъщност това бе типично за неговия отец, който ставаше някак механичен и трескав: просто изключваше, когато вкъщи трябваше да се ремонтира нещо и за целта да се вика специалист.
Междувременно диалогът от банята, прекъснат за малко, изведнъж бе подновен. Той чуваше всичко много добре, понеже процесът на млатенето бе заменен с продължителна пауза - очевидно поради факта, че майсторът е решил да си отдъхне. Колкото до баща му, играещ както винаги в подобни ситуации символичната роля на асистент, той в момента обясняваше сладкодумно как в близките дни ще дойде друг майстор. Задачата му била да демонтира другото повредено нещо - бойлера, който бе пробит и капеше, и на негово място да постави нов, също вече закупен неотдавна.
- Искаш ли да го видиш, той е в стаята отсреща - изненадващо заяви домакинът - думи, от които героят ни буквално се парализира. Защото въпросният уред наистина бе складиран тук, изтъпанчен като същински робот в ъгъла до вратата срещу леглото му.
Понеже лежеше по гръб, той нямаше време дори да се обърне към стената, а си остана така, когато само след секунда-две при него нахлуха баща му и гостът. Правейки се на заспал, видя през премрежените си очи как майсторът веднага се стъписа, когато от своя страна го фиксира още непрекрачил прага.
- Ама то момчето спи! - обърна се той смутен към баща му. Последният обаче злорадо отвърна:
- Няма нищо, и без това след малко ще трябва да става.
"Няма нищо ли, нищо ли няма?!" - си каза героят ни, целият плувнал в пот от връхлетялото го притеснение. Имаше чувството, че ще умре от срам, полагаше неимоверни усилия да овладее потреса си, че е заварен от непознат човек в такъв интимен момент от личния си живот. Та той беше пльоснат в леглото само по слипове, едвам прикрит с чаршафа, изпод който стърчаха косматите му нозе, завършващи с огромни палци на стъпалата. Представяше си какви асоциации предизвиква тази гледка у майстора, който навярно си мислеше за него, че е или пълен дебил, или нагъл търтей, безочливо паразитстващ дори и когато вкъщи има работа.
"Не, няма да му простя, няма да му простя!" - се заканваше той на баща си, докато умът му отказваше да побере мисълта, че последният е лишен до такава степен от чувство за такт и съобразителност. "Ще го вкарва в стаята ми, когато спя! Та това е направо скандално!" - не можеше да преглътне унижението. Междувременно двамата пришълци вече бяха приключили с огледа на бойлера и се изнизаха отново навън - към банята. Минаха още около 10-15 минути, а за героя ни - цяла вечност, до последните удари на чука. Постепенно всичко утихна, след което се чу топуркане по стълбите, придружено от изявлението на майстора, че отива на друг обект и ще се върне след час, за да започне поставянето на новото клекало. Баща му също смутолеви нещо, после се хлопна външната врата и настана пълна тишина.
Героят ни това и чакаше: моментално скочи на крака
/беше вече към 10 ч./, нахлу в банята, превърнала се в гробница на порцелан, и набързо извърши сутрешния си тоалет, като за облекчаването си по малка нужда избра мивката поради липса на друга възможност. Върна се в стаята, облече се и се спусна към първия етаж, без да попадне на баща си, който явно също бе изчезнал. После напусна къщата, станала му тъй омразна през последните часове, и запраши с такси към градския център, където се размотава насам-натам, срещайки се с разни познати, приятели и дори двама-трима роднини. Върна се вкъщи някъде към 15 ч., когато, както и се надяваше, всичко около поставянето на новото клекало бе приключило. Сблъска се в коридора само с майка си и сърдито й пресъздаде обстоятелствата около сутрешните си преживявания, предупреждавайки, че повече няма да търпи подобни гаври от страна на баща си, който отново отсъстваше.
Остатъка от следобеда прекара в стаята си при отворена врата, но не външната, а тази към стълбището. Въпреки това през цялото време до слуха му долитаха разговорите на съседите и неизменният шум от стържене, шмиргелене и какво ли още не. Тези хора наистина не ги свърташе на едно място, пък и изобщо не се съобразяваха, че някой може би иска да си почине в настоящата следобедна жега. Всъщност от около 20 домакинства в махалата и техните членове, той бе единственият, който ходи на работа, макар и срещу крайно мизерно възнаграждение. Всички останали бяха или пенсионери като родителите му, или безработни, или пък индивиди, наемани от дъжд на вятър за някакви дейности от твърде съмнително естество. Имаше и няколко по-млади авантюристи, запилели се по гурбет в чужбина, но в действителнност май въвлечени в разни криминални истории като крадене на коли и т.н.
"Скъпата ни родина явно наистина пропада, ако се съди по положението в нашия квартал! Или пък, кой знае, може би обществото ни е достигнало до оня етап, в който всеки се изявява соло, всеки самодоволно се е обособил и, както мечтаеше философът, "сам нивата си оре" - си каза той. Но впрочем каква ти нива тук, при тия нацвъкани в дворовете сайванти, бараки и други подобни, чието потягане и подновяване бе основното занимание на стопаните им, в т.ч. и баща му. От господари на своите домове тези хора се бяха превърнали в техни роби, забравяйки що е истинска свобода и живеещи единствено с оглед и по законите на битовото начало. Впрочем прекара следобеда, отдаден на тези си мисли и на четенето на романа "Престъпление и наказание", с който също извърши няколко малки престъпления, размазвайки 2-3 мухи и още толкова комари, проникнали по неведоми пътища в душната му стая.
Вечерта се промъкна в хола, където най-сетне се натъкна на баща си, опънат в едно изтърбушено кресло пред телевизионния приемник. Нищо обаче не му каза за сутрешния инцидент, защото знаеше, че разговорите от подобно естество между двамата винаги се превръщат в кресливи разправии. Плюс това бе сигурен, че майка му вече му е предала неговите думи - посредничество, до което често прибягваше само и само за да избегне въвличането си в зачестилите напоследък семейни скандали. Безучастно изгледа някакъв тъп филм, пльоснат на дивана, като през цялото време упорито мълча, демонстрирайки пренебрижителното си отношение към своя родител, наказвайки го един вид за сутрешния номер, който му погоди. Последният също не каза нищо, защото в един момент просто заспа в креслото, хърка известно време, а после изведнъж скочи, измърмори нещо нечленоразделно и се оттегли с походка на сомнамбул.
Към полунощ се оттегли и нашият герой и си легна отново с Достоевски в ръка. Изчете една-две страници, след което, скапан главно от жегата, заспа, успявайки малко преди това да изключи със сетни сили нощната лампа до главата си. На другата сутрин го събуди продължителен звън, разнасящ се от телефона в коридора. Той скочи сънен, добра се до апарата, вдигна слушалката и чу гласа на вуйна си, която търсеше баща му.
- Няма го, излезе - измърмори той, досетил се, че в просъница беше чул как последният пали колата и отпрашва нанякъде.
- Търсих го да му честитя именния ден. Той днес е именник, не знаеш ли?... Предай му моите поздрави! - поясни вуйна му и затвори. Героят ни стори същото, подразнен, че го е събудила за подобна глупост, но щом погледна будилника, показващ 9 ч., малко се успокои, преценявайки, че за разлика от предния ден днес е бил оставен до спи доста по-докъсно. Хвърли се в леглото и веднага се унесе, но... не, не, не е сън - телефонът звънеше отново. Отвори очи - 9.20 ч., скочи и се спусна към апарата. Невероятно! Беше пак вуйна му, обаждаща се този път само поради неудържимото си желание да се похвали, че е поздравила именника с музикално изпълнение по местното радио. "Сигурно някоя чалга" - му мина тази мисъл, докато вуйна му от своя страна с нетърпящ възражение глас направо му заповяда:
- Кажи му за поздрава! Чу ли? Да не забравиш!
- Добре, добре, ще му предам - изфъфли с досада той и затвори. Това вече бе истинско безобразие: да го буди два пъти в рамките само на 20 минути! Всъщност разбра, че в този ден, втория от неговия отпуск, повече няма да се спи. Ето защо последваха същите действия от негова страна, както през предния ден - тоалет, закуска, размотаване из града, четене, телевизор, нощен сън...
Не третата сутрин отново бе събуден не по своя воля, а по-точно от майка си. След завчерашното мъмрене тя се бе почувствала длъжна да го предупреди, че всеки миг се очаква другият майстор - този за бойлера. Тъй че, в стремежа си да избегне гореописаните сцени, героят ни веднага скочи, видя, че е 8.30 ч. и се прехвърли да продължи съня си в прохладния хол на първия етаж. Тъкмо се бе унесъл, когато го събуди звън, но не телефонен, а разнасящ се откъм входната врата. Очевидно бе майсторът, но майка му и баща му нямаше как да разберат това, понеже - той ги видя през прозореца - в момента се намираха в задния двор, отдадени на сутрешния обмен на клюки с най-ранобудните съседи. Тъй че героят ни стана, нахлузи раздърпаните си бермуди, които предвидливо бе пренесъл в хола със себе си, и отиде да отвори. Наистина бе майсторът, идващ, както сам обясни, единствено с проучвателна цел, т.е. да прецени на място кое как трябва да се направи с оглед на факта, че новият бойлер бе по-голям и не пасваше там, където бе монтиран старият. Още повече, че точно под него бе закрепен умивалникът, явяващ се основната пречка в контекста на предстоящия ремонт. Всъщност оттук нататък думата вече имаше ВиК-специалистът, какъвто по-точно бе по професия новодошлият. В момента той тъкмо се канеше да влезе, поканен от героя ни, когато внезапно се появи баща му, сякаш узнал за идването му по някакъв телепатичен път. Двамата бързо се изкачиха по стълбището към банята, където огледът явно започна веднага, ако се съдеше по различните напътствия, които майсторът отправяше към домакина. Всичко това героят ни чуваше през отворената врата на хола, в който се бе вмъкнал отново, но не за да спи, а да оправи дивана. Преценил бе, че е най-добре да изчезва, докато все още не е въвлечен в поредния битов абсурд. Разбира се, първо извърши сутрешния си тоалет, използвайки за целта другата чешма, изградена под някакъв навес на двора. После се промъкна в стаята си, облече се набързо и отпраши отново към центъра на града, където се размотава безцелно в продължение на няколко часа.
Когато се прибра за обяд, научи от майка си, че умивалникът също трябвало да се сменя. Наистина пречел на монтирането на съответните тръби, посредством които щеше да става захранването с вода на новия бойлер. Значи работата ставаше много дебела, което за героя ни означаваше допълнителни главоболия и неприятни изненади. Всъщност В и К-специалистът беше изготвил цял ферман с необходимите материали, които баща му вече бе успял да закупи, в т. ч. и нов умивалник. Той го видя да се белее, подпрян на стената в коридора, докато преминаваше покрай него, оттегляйки се в стаята си за т. нар. следобеден сън. И този път обаче не успя да поспи главно поради все същия шум, причиняван от пощръклелите му съседи. Отново стържене, рязане, шмиргелене, подсилени от постоянния лай на кварталните песове и жалното блеене на една овца, отглеждана някъде наблизо. Накрая му писна, изскочи на двора и се зае да боядисва с блажна боя някакъв сайвант, с който се справи безпроблемно само за час и половина. Това всъщност бе увертюрата към основната му задача, поставена от баща му, а именно - да боядиса оградата, в предния и в задния двор, както и вратите на гаража.
Според предварителния план, който си бе съставил, задачата трябваше да бъде изпълнена само за един ден - утрешният. Ето защо, когато той настъпи, героят ни стана рано и се захвана за работа като обречен. Неведнъж беше боядисвал проклетата ограда и знаеше какъв труд и време ще му отнеме със своите многобройни и дребни решетки, сякаш нарочно измислени за допълнителен тормоз. Просто нямаше алтернатива, тъй че и този път маца с четката цял ден, изложен на адски пек и жега, почти готов да се възпламени под лъчите на безпощадното слънце. Отгоре на всичко го атакува силен задух, понеже страдаше от множество алергии, една от които към блажната боя. Тези ужасни алергии: те го разбиваха отвсякъде, превръщаха го в парцал, направо го изваждаха от строя! Вместо в синхрон, частите на тялото му заживяваха в противоречие, което бе най-ужасното по време на всеки пристъп. Алергията беше като черна дупка в организма му, която засмукваше всичко навътре и изкривяваше орбитите на всеки атом, на всяка негова фибра. Тя го караше да се чувства обгорял, пресъхнал, калциран, като му причиняваше също и отвратителни сърбежи по цялото тяло. Вече беше започнал да си мисли, че това са някакви бесове, които, обладавайки го периодично, в крайна сметка ще го доведат до пълна лудост. Той обаче не прибягваше до никаква лекарска помощ, понеже знаеше - тази болест не се лекува. Но и да се лекуваше, пак нямаше да предприеме нищо главно поради теорията, която си беше изградил в тази връзка. Основното в нея бе, че всяко лечение неминуемо означава да измениш на себе си, да се превърнеш в подражател, епигон на здравите. Плюс това съществуваше една голяма опасност - съответният лекар, специалист в дадена област, да те изкара болен от нещо друго. Знаеше за много такива случаи /пък и беше го изпитал върху себе си, преди да му открият заболяването/: как неосъзнатите алергици, без диагноза, често биваха довеждани до още по-тежко състояние в резултат на лекарски грешки. "Не, никога, никога няма да се лекувам" - категоричен бе той дори в такъв ужасен за него ден като днешния.
Приключи с боядисването към 17.30 ч., изми се и хапна солидно. После се изтегна да си отдъхне, тъй като бе получил и мускулна треска на краката от целодневното стърчене, заменяно от време на време с мъчително клечене пред въпросната ограда. Към 18 ч., както си лежеше на леглото, чу откъм стълбището шум и гласовете на В и К-специалиста и на баща си. Последният отново не беше го предупредил за плановете си, впрочем любим негов похват, с който постоянно го държеше в неведение, за да има повод после да го обвинява в абсолютна незаинтересованост спрямо домашните проблеми и следователно - в безделие и мързел. И разбира се, имаше известно право, защото през последните няколко години, упражнявайки предимно умствен труд, героят ни се беше откъснал от тези проблеми, превръщайки се в истински битов инвалид. Но както и да е - това сега не бе толкова важно на фона на неизбежното начинание, което предстоеше. Започваше големият ремонт в банята, за който незнайно защо си бе въобразил, че ще се състои едва на следващия ден.
"Но впрочем така е по-добре: всичко да свърши изведнъж, за един ден" - си каза героят ни, изхлузи се от леглото и се прехвърли пред банята, понеже този път помощниците трябваше да бъдат двама - той и баща му. Това се налагаше от естеството и големия обем на работата, която стартира с ликвидирането на умивалника, безмилостно натрошен от вече развихрилия се майстор. Хвърчаха парчета порцелан, които баща му непохватно събираше в голяма кофа, а неговата задача бе да я изхвърля в контейнера за смет пред дома им. Направи няколко уморителни курса, след което се включи в демонтирането на бойлера, оприличавайки, кой знае защо, тази операция на гътването на прасе по време на Коледните кланета. Последва участието му в разфасоването на няколко найлонови тръби, от които специалистът чевръсто сглоби новата В и К-инсталация, оказала се наистина много добре издържана в естетическо отношение. След това бе монтиран новият умивалник, а накрая дойде ред и на новия бойлер. Със своите около 100 килограма и понеже бе неудобен за хващане, той създаде голям проблем на тримата мъже, като дори едва не премаза главата на героя ни, когато само за миг успя да му се изплъзне от ръцете. Накрая все пак бе окачен на специални винтове високо в единия ъгъл на банята и с това, слава Богу, всичко завърши благополучно. Беше към 0.30 ч. след полунощ - следователно, заедно с боядисването, героят ни беше работил през днешния ден около 14 часа, и то тежък физически труд, от което се усещаше напълно разнебитен. Имаше чувството, че всеки миг ще рухне от безсилие на земята, разпадайки се на съставните си части. Отгоре на всичко дори не можеше да си тегли един душ - закономерна последица от липсата на топла вода поради току-що извършения ремонт. Успя все пак да се изплакне със студена от умивалника и даже да се избръсне, което не бе правил от няколко дни насам.
Когато бе готов и дочувайки, че родителите му вече изпращат майстора, на когото бяха дали благодарствено угощение, той се спусна по стълбите и нахлу в кухнята, за да погълне това, което трябваше да е останало на масата, с цел утоляване на връхлетелия го среднощен глад. Всичко обаче беше прибрано, пък и го смути тежката и сладникава миризма, която витаеше в цялата стая. Той подуши няколко пъти и оставайки твърде озадачен, изскочи в коридора, където се сблъска с майка си.
- Какава е тази гадна миризма? - попита агресивно, на което тя отговори, че току-що е напръскала против комари с мухозол.
- Ти луда ли си?! Как така ще пръскаш в кухнята, където са приборите, подправките, хлябът! Нима искаш да ни изтровиш? - избухна той, очевидно неможещ повече да сдържа нервите си и обзет от подозрението, че срещу него е организиран коварен комплот. От своя страна майка му веднага го обвини в параноя, в което я подкрепи и баща му, появил се внезапно в коридора. Усетил, че назрява скандал, той ги заряза и се изнесе, оттегляйки се в стаята си, разтреперан от гняв и вече почти убеден, че е взет на прицел от всички зли сили, превърнали деня му в истински кошмар. Затвори вътрешната врата, за да спре нахлуването на отвратителната миризма на мухозол, съблече се и си легна. След това с трепереща ръка изгаси лампата и се приготви да заспи. Внезапно обаче чу как над лицето му с досадно бръмчене пикира комар. Светна, огледа се и просъска:
- Къде си, мръсно куче? Излез на открит двубой!
После го видя, кацнал на стената до леглото, и го размаза безпощадно с ръка. В същия миг чу и видя останалите - бяха цяла ескадрила, самозародила се сякаш от нищото и всеки момент готова да го атакува. "Със сигурност са нахлули през отворения прозорец на банята, докато траеше ремонтът, а после - в цялата къща" - си каза той. Скочи веднага и мигновено задейства подръчната ПВО - т. е. една тетрадка с дебели корици, която държеше на нощното си шкафче. Схватката, продължила няколко минути, събуди у него дълбоко задрямалия атавистичен инстинкт. Буф - черно петно на тавана, буф - черно и червено, буф, буф, буф... - преброи ги - общо 15 на брой. Остави ги така, за да изсъхнат първо и после по-лесно да ги изстърже, без да останат мръсни следи.
Когато отново угаси лампата, бе към 1.30 след полунощ, така че, останал с изчерпани докрай сили, не усети как е заспал. Събуди се от леко дрънчене на другата сутрин към 8.10 ч. и макар с още помътено от съня съзнание проумя - земетръс! Не се паникьоса обаче, защото Психея продължаваше да го държи здраво в обятията си, пък и поради факта, че трусът се оказа кратък и лек. Отново се унесе, но изведнъж чу пищенето на звънеца долу, откъм входната врата. Стана намръщен, нахлузи бермудите и се запъти да отвори вероятно на третия майстор, който трябваше да направи елвръзката за новия бойлер. Или пък, кой знае, може би пристигаше четвъртият специалист - този, дето щеше да възстановява дузината плочки, натрошени при вчерашния погром над банята?
Слизайки по стълбите, се досети, че е петък - последният ден от тъй наречения му отпуск, който всъщност бе свършил. Е, оставаха събота и неделя, но те не се брояха, защото бяха почивни дни за всички останали граждани.
