Брой 32

Литературен вестник

3-9.10.2001
Год. 11

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

НА ФОКУС

Дневник на фестивалното ехо

IX международен филмов фестивал "Любовта е лудост" (31.08-06.09. 2001)

 

Ако попитате всеки сериозен български кинаджия (човек знаещ, правещ, пишещ за киното) какво е общото между фестивалите "Златната роза" и "Любовта е лудост", той би отговорил лаконично - град Варна. Втората свързваща вълна е мястото на събитията - Фестивален и конгресен център. Третият фактор са медиите - едни и същи описват светските хроники и аналитичните пътеписи от фестивалното ехо. Така че по отношение на географските и физически ширини разлика не съществува. Разликата е в областта на мотивите и целите, които правят от фестивала събитие или обикновена точка в графа "състояли се мероприятия".

Предложеният по-долу текст-дневник на фестивала, посветен на любовните страсти и ексцентрични завоевания, няма да бъде с цвета на килима (червен - б.а.), използван за дефилиране на участниците по време на официалното откриване на "Любовта е лудост", но е с желанието да разкаже за фестивала естествено, без разточителни пируети.

Дневник на фестивалното състезание

Фестивалното разписание предвиждаше 9 претендента за наградата "Златната Афродита" и още 4 филма с извънконкурсен характер, но участващи в официалната програма. От съзтезаващите се филми, макар и очакван, не пристигна вторият режисьорски опит на актьора Любиша Самарджич "Наташа". Формалната версия за несъстоялата се среща бе, че режисьорът, въпреки поетия ангажимент да участва на фестивала, не е изпратил своя филм. Още един пропуск бе регистриран - обявеният в рекламния дневник на фестивала филм на Ищван Сабо "Съншайн" (1999) също не успя да се "сподели" със зрителите. За най-любопитните е препоръчителна разходка до Унгарския културен институт в София. При повече късмет биха имали шанса да видят този филм.

Част от селекционираните кинематографични изкушения притежаваха своите върхове, други може да се определят като прилични картини, запълващи скуката в летните нощи. Откроиха се филми, заслужаващи особено внимание: "Защитата на Лужин", Великобритания, реж. Марлийн Горис, "Опашката на дявола", България, реж. Димитър Петков, "Тайната вечеря", Словения, реж. Войко Анжелич и с известни уговорки (раздвоения) филмът на Алън Берлинър "Раздвоение", САЩ. Другите филмови съперници за отличие бяха: "Прелъстителки", САЩ, "Лиса Алиса", Франция, Русия, "На края на света", Полша, "Бо-Ба-Бу", Италия, Узбекистан, Франция.

Защитата на Лужин

Творчеството на Владимир Набоков се отличава с екстремната маргиналност на героите му. Поредният филм-адаптация по негов роман е доказателство за великото предизвикателство да бъдеш съучастник в авантюрите на странния човек, различен в любовта, във възприятията, в начина на живот. Актьорът Джон Тортуро (Лужин) притежава онази необичайна притегателна сила, напомняща за героя на Джефри Ръш от филма на Скот Хайкс "Блясък". Тортуро е поставен пред изпитанието да представи поетиката на любовната страст, в шахматна защита от четири хода. Фино извайване на литературни образи, с типичната британска чувствителност и лекота на кинематографичния изказ. Авторите на филма са предали специфичната атмосфера на тревожното раздвоение и липса на вяра в собствените сили, превърнали Лужин в жертва на любовта си към правилната игра, игра въпреки живота, игра на всяка цена.

Опашката на дявола

В първия игрален филм на Димитър Петков "Тишина" (1990) вятърните мелници бяха външните прегради, които личността като Дон Кихот трябваше да превъзмогне, за да бъде себе си. В "Опашката на дявола" вятърните мелници са се врязали в душата, в нейното пътуване между греха и спасението. Д. Петков има афинитет да описва живота на творческата личност, в настоящия му проект композиторът Павел (Самуел Финци) намира истината за любовта, преминавайки тънката червена нишка, разделяща реалностите между Бога и Дявола. "Опашката на дявола" е поетичен филм, с добър ритъм на действието. Филмът звучи искрено в желанието си да се съхраним и оценим същността на живота и хората около нас. Естественото присъствие на актьорите Самуел Финци, Златина Тодева, Ани Пападопулу, Мариус Куркински внася своеобразен колорит, обогатяващ визията и съдържанието на филма. Печеливша карта за филма е стремежът да се разкаже действителността с картина, без тя да бъде най-буквален цитат на реалните житейски проявления. Тази тенденция е вплетена в няколко нови български филма, показани извънконкурсно по време на фестивала: "Ярост", реж. И. Симеонов, "Каталии", реж. В. Тамахкяров, "Огледалото на дявола", реж. Н. Волев, "Търси се", "Експерти", реж. Ст. Дончев.

Раздвоение

От съзтезаващите се филми "Раздвоение" е най-романтично-сантименталната драма, благодарение на която зрителят напуска кинозалата с топлото чувство, че светът може да бъде красиво място за живот, при точно осъществен избор. Режисьорът Алън Берлинър е направил точния избор да вмъкне в сюжетната си интрига една от привлекателните актриси на Холивуд Деми Мур. За разлика от други нейни роли, тук тя разчита единствено на усета си към интелигентното навлизане в пластовете на обект N1 във филма - съня. Марти или Мари са едно цяло, проекция на съзнанието и същевременно латентна точка, тъй като след съня Марти е Мари и обратно. На финала филмът губи от бързата си развръзка - срещата на съзнанието с други състояли се в миналото събития, от които става ясно, че все пак едната реалност е фикция. За да продължиш напред е необходима окончателна раздяла с миналото. "Раздвоение" е добър повод да си припомним постиженията на австрийската школа по психоанализа.

Тайната вечеря

Според актьора Матияж Явшник (Тинчек от филма "Тайната вечеря"), за да се направи добър филм е достатъчно да продадеш лекия си автомобил (както му се случва), малко пари и много желание. "Тайната вечеря" е изненадата-откритие на фестивала. Филмът е като отворена бленда за стремежите на младите - да бъдат нещо повече от това, което им се предлага. Интересен е зрителният ъгъл на блендатата, по сценарий героите Хуго и Тинчек са пациенти в психиатрична клиника. Те правят филм, в който има герой и принцеса. Принцесата Моица се оказва проститутка, а героят спасител - клиничен казус. "Тайната вечеря" е биография на болното у нас, написана с много обич към героите, с хумор, разказана умно. Филмът е първенец в боксофис-класацията на Словения. Режисьорът В. Анжелич използва любителския похват на заснимане, с който разказът става по-автентичен и истински. Подобни прийоми на работа се откриват в творчеството на Ларс фон Триер, но внушенията в снимачаната техника на двамата режисьори са от различно естество.

Дневник на българското кино

Представените на фестивала български игрални филми могат да бъдат поставени под общ знаменател: в живота ни ескалира насилието. Тривиална констатация, тласнала режисьори от различни поколения да разкажат истории, които си приличат в цветовата си чувствителност. Филмите ще бъдат показани по БНТ, така че лишените от възможността да се срещнат с художествено обобщени представители на подземния свят ще видят тяхното филмово въплъщение на малкия екран. Като мащаб и визия добро попадение е филмът на Н. Волев "Огледалото на дявола". Филмът се позовава на някои сюжетни характеристики от един по-стар филм на Волев "Да обичаш на инат". Взаимоотношенията родители-деца са конструирани в съвременна битова естетика, в която властва светът на корумпираните адвокати и полицаи. Полицаят-капитан Радо (Христо Мутафчиев) преминава през всички кръгове на ада, за да защити честта си, но важното е, че ги преодолява в името на бъдещето, в името на дъщеря си Яна (Калина Донкова). "Огледалото на дявола", макар и поддал се на разтегливо разгърната във времето история, провери доверието на публиката. Не е странно, че тя повярва на филма.

Дневник на филмите - отличници

Фестивалното жури с председател Георги Дюлгеров и членове Емил Разпопов (продуцент от Холивуд) и Хектор Хараламбос, Гърция (преподавател по графичен дизайн в школата за изкуства и дизайн "Вакало", Атина) отдадоха своите предпочитания на няколко филма в следните категории:

Голямата награда "Златаната Афродита" се присъди на "Защитата на Лужин", Великобритания.

Специалната награда на журито - "Опашката на дявола" за вдъхновеното излъчване в актьорската игра на Самуел Финци и Стефка Янорова и за многопластовата режисура на Димитър Петков.

Наградата за най-добър актьор взе Матияж Явшник за ролята на Тинчек от "Тайната вечеря", Словения.

Наградата на сдружението на критиката при Съюза на филмовите дейци бе дадена на "Тайната вечеря".

Наградата за женска рола бе присъдена на Деми Мур "Раздвоение", САЩ.

Филмът на Али Хамраев "Бо-Ба-Бу" спечели наградата на ФЖМК при СУ "Климент Охридски" "Горчивата чаша" за ярък принос в развитието на филмовата изразност.

Дневник на препоръките към десетото издание

Или дневник на другия фестивал

МФФ "Любовта е лудост" за сетен път потвърди, че във Варна трябва да има важно киносъбитие. Градът е известен с традициите си в тази посока и извън България. Срещите с кинотворците и критиката преминаха по-скоро в протоколна, отколкото в работна атмосфера. В тазгодишното издание на фестивала дискисуии липсваха. В рамките на т. нар. пресконференции се получаваше информация за творците и техните проекти, но оценките "за" или "против" не се състояха, вследствие на което фестивалът се лиши от духа на аналитичност. Финансовата подкрепа за съществуването на фестивала винаги е била неоспорим фактор, но при провеждането на определено фестивално събитие с конкурсен характер, рутинността при селекцията на филмите се превръща в спирачка за нормалното му развите.

Филмите от т.нар. паралелна панорама са безспорни шедьоври: "Любовникът", "Пианото", "Танцьорка в мрака", "Нора", "Отвъд облаците" и т.н. В контекста на фестивала те се явяват изкуствено прикрепени към общия състезателен дух, а в сравнение с тях блясъкът на конкуриращите се творби остава в сянка.

МФФ "Любовта е лудост '2001" е факт от киноисторията на града. С поглед към бъдещето и с дъх на море, очакваме следващите обсебващи любовната лудост кинонаслади.

 

Елица Матеева

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник