Брой 32

Литературен вестник

3-9.10.2001
Год. 11

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

ФОНОГРАФ

Аполония - акцентите на Маргарита Борисова

 

В музикалната програма на тазгодишната Аполония се открояваха няколко концерта - тези на Иво Папазов, Оркеста Инфинидад, Би Джази (Белослава и Живко), Мирослава Кацарава и Румен Тосков, проектът на Теодосий Спасов. Безспорно голямото събитие в програмата тази година беше концертът на Иво Папазов с оркестър Тракия. Този магнетичен музикант, издаван преди всичко в чужбина и почти неизвестен в България, застава на родна сцена след петнадесетгодишно отсъствие. И бива сюрпризиран с непредставимото умение на българските тонрежисьори да направят озвучаването оглушително и отвратително. Това беше мъчение и за публиката, и за музикантите. Иначе концертът беше изключителен. В самото начало Ибряма заяви само, че ще бъдат задоволени всички вкусове, като ще изсвирят нещо като "балкански джаз". И така стана, зарадваха всички и свириха главозамайващо. Водещ беше диалогът на Ибряма с акордеониста Нешко Нешев, който взриви публиката, свирейки на едно инструментче, което приличаше на детско електрическо пианце. Червено, смешно, малко. Оставяйки акордеона, взимаше това пианце и от него изтръгваше невероятни акорди. Просто не можеш да проследиш пръстите му - като в детски анимационен филм, толкова бързо. Звукът на този инструмент, някакъв вид евтина "йоника", беше остър, писклив, ако го чуеш самостоятелно, ще се отвратиш, а колко колоритно звучеше в ръцете на виртуозен музикант! Иначе всички музиканти от групата бяха огнени, невероятни, на сцената с тях беше и Атешхан Юсеинов, който достойно представи "младите". За Папазов като музикант нямам думи - независимо какво става около него, когато свири, сякаш нищо друго не съществува и това се предава и на публиката. Аз за първи път го слушам на живо, голям магьосник.

Друго какво мога да откроя: Оркеста Инфинидад, които в програмата бяха представени като Инфинити Латино-Аполония...

(На афишите из града беше написано Инфинити и Аполония с кирилица, а латино с латиница). "Официалното откриване" обаче заслужава коментар. Значи Инфинити изсвирват едно парче, весело настроение, те са всички с шарени ризи, само Вили отгоре до долу в бяло. След което се дръпват назад, настава очаквателна тишина и на сцената излизат "тримата Корлеоне". Тъмно-сиво-черни костюми, абсолютно еднакви, какво става сега, не смееш да се изкашляш. Застават пред микрофона и само дето не вадят автоматите. В този момент се сещам, че има "официална" част и значи ще се държат речи, само дето нямаше конферансие и така "официалната" част влезе през комина и излезе през прозореца. Това са председателят (на фондация "Аполония"), кметът (на Созопол) и заместник-министърът (на културата), всеки с по едно приветствие.

Приветствието на зам.-министъра всъщност беше приветствие от министъра на културата, което заместникът прочете. Кметът перифразира Хемингуей, като каза, че за 10 дни цялата страна извън Созопол е провинция. Доста тежка дума, но нейсе.

Самите Инфинидад създадоха невероятно настроение. Проектът е силен и се появява навреме - не само защото е лято, защото е модерна и слушаема музика, но и защото е латино джаз. Т. нар. латино като че вече се изтърка и у нас, но това е за първи път замислено и изсвирено на нивото, на което са способни именно тези момчета. Оркеста Инфинидад са направили един чудесен подбор на кубински стандарти и не само ги свирят прекрасно, но се справят и с пеенето. Бяха се погрижили и за танците - три двойки ни радваха погледа и допълнително вдигаха настроението.

Относно късните концерти ще кажа няколко думи само за концерта на Мирослава Кацарова с Румен Тосков, не защото другите не заслужават, а защото това е проект с бъдеще. Те свириха авторски композиции, които са част от бъдещия им албум, както и няколко стандарта на Хорас Силвър. Мирослава Кацарова има забележителен глас, чудесно сценично присъствие, старателно обявява песните и техните автори (нещо изключително важно). Създадоха настроение, което почти докара атмосферата на мястото (военния клуб) да прилича на истински джаз-клуб. А иначе мястото беше абсурдно за музика. Сцената е на открито, направена на мястото на "градинката и шадраванчето" във вътрешния двор на ресторанта, заобиколена от три страни от помещението, в което е публиката, зад френски прозорци. За слушане на музика определено не става - остъкляването напълно скапва звука. Ако догодина пак правят там концерти, поне да го кръстят "джаз в аквариума". Правехме единственото, което можеше да се направи - да слизаме под сцената, за да слушаме музиката. Това е.

 

Снимки - виж www.apollonia.hit.bg

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник