3-9.10.2001
Год. 11

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

Джонатан Дън

Джонатан Дън е роден на 2 април 1968г. в Кингстън-на-Темза /Англия/. Завършва класическа филология в Оксфордския университет, след което следва испански и галисийски в университетите в Барселона и Сантяго де Компостела. Превел е галисийския автор Мануел Ривас за издателствата Харвил прес /Лондон/ и Овърлуук прес /Ню Йорк/. Има две книги с поезия и една с разкази. Живее постоянно в Лондон.

Джонатан Дън е от последното поколение английски автори, чиято поезия се отличава с лаконичност на фразата и изчистеност на ритъма, които са сякаш контури на логоса /най-горния пласт/ и едновременно с това - негово уплътняване.

БЕЗ ЗАГЛАВИЕ

Тази вечер поседях за малко
в познатата отпреди стая
и се вслушах в тътена на вятъра отвън,
в хорските викове,
в кънтящия смях.

Прилепна транспарантът върху рамката
на отворения прозорец,
драскайки метала с ноктите си,
отчаял се, че нито го затварям вън,
нито го пускам да влезе.

За миг се спрях, обля ме задоволство,
и с виещия вятър вън въз-
дъхнах.

Преведе от английски  Рада Панчовска

В МЕТРОТО /1/

Понякога
се случват смайващи неща.
Във вагона срещу мен
едно азиатско момиче с очила
на Националната здравна организация
пилеше своите нокти.
Беше стиснала устни
в самовглъбение
като тези на рибите вън от водата.
Пилата бе бяла
и два пъти по-голяма от нормалното.
Пилеше, нехаеща за нас,
останалите,
зяпнали от изненада
/напомня ми един преводач от Ирак,
който искаше да му заема няколко нокторезачки
за палците/.

Когато свърши с пиленето
/свиреше на чело/
мушна пилата в чантата си,
подобно на монета в касичка,
и изтупа пудрата от палтото.

Видях отново същото момиче в друг вагон.

Беше толкова вглъбена,
хапвайки от плик с гризини,
нехаеща за нас,
останалите.



***
Франк бе не-приспособим¹, което значи, че не се приспособяваше.
Или не се приспособяваше към това, което мислеше за приспособимо.
Не носеше костюми /макар да му харесваше да носи/.
Не караше кола.
Дори не се возеше вътре.

Виждате ли, Франк бе не-приспособим.

"Не приемам хабенето", би казал.

Проблемът с не приемане на хабенето, или не-приспособимото, което е същото,
е ужасно усещане за непринадлежност. Да бъдеш чужд. Дори на тези, които обичаш.

Майка му се страхуваше да го целуне.

"Не приемам колите", би казал той,  "защото не приемам хабенето."

Той искаше майка му да го целуне.



***
Салфетка сгъната и изоставена.
Две години любов в забравено място.

"Добро утро..."

Омайващи очи, есенна коса и нежно, бяло лице.
Ръбът на кладенец и цвят, клавиши на пиано, в края на деня.

"Благодаря..."

Свити от болка, загуба и празнота.
Момче сред вятъра върви, сред грубата трева, върху скалите.
В морето коне слонова кост се хвърлят пред нозете на свойта царица.

"Обичам те..."



***
Алис бе сирена, която живееше накрай морето от море.

Накрай морето живееше сирена, чието име бе Алис, Алис.

Алис накрай морето от море.

Тя живееше върху зъбчатите скали накрай Корнуелско море.
Алис върху скалите накрай Корнуелско море.
Сурово море, млечно синьо море, море, което кипеше и се люшкаше и растеше
подобно на отминаващо време в часовника на твоя дядо.
Там върху зъбчатите скали живееше Алис.

Дългата й пръстена коса оросени черни очи  бяха пленили много Корнуелски моряци. И много срещнаха смъртта си върху нейните скали.

Славата й /подобно на морето/ растеше и се простираше и турски, датски, италиански моряци също срещнаха края си с думите, "Времето неизживяно в любов е загубено!"

Но тя не помръдваше.
Сърцето й обсебено на гургулица бе, чийто мъжкар е мъртъв.
А морето растеше.

Алис, дългата й пръстена коса оросени черни очи,  върху скалите на млечно синьото Корнуелско море, където
много моряци загинаха.
А морето растеше...


***
Днес е сякаш пиеса
Без актьори,
Дъга без небе,
Усмивка без лице зад нея,
Два стола празни.

Днес е сякаш замък
Без булка,
Майка без дете,
Площад без хора.

Днес е сякаш вълна
Без отговор.

Оркестър без чело.

Днес край езерото
Ти ме напускаш.

Недей.



***
Асфалтът маркиран,
като кадър в началото
на стар филм.

"Това е животното..."

До прозореца
момиче чете отразен текст
отзад напред.

"Това е животното..."

Имам чувството, че бих пътувал вечно.

"Това е животинският инстинкт в мен."

Бих искал да пътувам вечно.


Напред,
по пътя,
опазен от времето чрез въртенето на колелата.

***
Настроение витаеше във въздуха надвечер.
Усетих го веднага щом излязох вън.
Сякаш затишие след буря
макар бурята да не дойде.

Тежки капки падаха като градушка
като чакъл срещу прозореца.
Предупреждение може би.
Или пропуснат шанс.

Напомняне за онова което е
или пък би било.

Преведе от английски Цветанка Еленкова

1 От англ. non-conformist.  Авторът борави с двоякото значение на тази дума - не само в см. на не-приспособленец, но и на лице, което не изповядва официалната англиканска религия, а оттук и официално наложилите се английски норми на поведение в обществото. 

© Литературен вестник