3-9.10.2001
Год. 11
Иван Симеонов
Фрагменти
***
Луна.
В забързан кръг
хлебарят храни чайките.
***
Само една нощ
в окото на рибарчето
и ще се превърна във вятър!
***
Докато разговарях
с едно листо,
съзрях самодива-
безумна,
красива,
обляна в сълзи
светулка.
***
Бяла смърт-
в окови от пшеница.
***
В пречупена кост
от череша
живея.
***
Старият бор
криеше сламената си шапка
от времето.
***
Всеки счупен орех
е опит за богоподобие.
***
Мъката е бесило за овните.
***
Аз пътувам,
яздя богове
и монети от злато.
***
Келтски кръст рисувах
върху белите ти устни.
***
И в храма носих в длани
своя мъртъв гълъб.
***
Този гълъб,
вместо очи,
имаше два престари кестена.
***
Оковах някога змей
във вериги от диви цветя.
***
Лято е -
враните се събират
за последния си ритуал.
***
Шурци
в изоставената хижа
на хълма.
***
Боровите игли
са по-тежки от
представата ми за дзен.
***
Цял Париж проклина
бретонските си спомени.
***
Мухите бързат.
И без часовници летят.
***
Париж.
Скитник рисува
сивия си котарак.
***
Върху старата рогозка
мързелуват две мухи.
Слънцето уморено отмества лъчите си.
***
Вишните
са окачили часовниците
на върха на селската къща.
***
Боси деца
търкалят слънцето
по рибарските пътища на Сицилия.
***
Вишните
подгониха виденията си.
Лято е.
***
Всички ме обичат -
номадите дишат въздуха ми, светците
ме възпитават, безработните
се молят пред дрехите ми.
***
Арабите са като
врабчетата.
Упорити.
***
В окото на гроздобера
се разлистват чучулигите.
И стегнаха гнездата си в обръчи.
***
Измислих си стая,
в нея събирах мрежи,
стари бутилки и учебници.
***
Една циганска каруца
отнесе последните дни
на тази есен.
***
В плетения панер на масата
еднакви мандарини.
Прочетох и този коан.
***
Задрямал съм на дивана
между стиховете на Башо.
Неделя.
