3-9.10.2001
Год. 11
Приятел
Евгени Генчев
Моят приятел Драго притежава автомобил, жена, дете и слабо сърце. В монолозите си той е гол, но в действителност - доста дебело облечен и някак обречено усмихнат, просторен. Нашите разговори винаги са били мъчителни, но интересни. Драго е материален, одухотворен и доста особен. Когато говореше и се вълнуваше от собствените си лъжи, лицето му изглеждаше напрегнато, противоречиво и набраздено от бръчки. Все пак той е добро същество, с дълбоки познания за живота. Една вечер, преди да си легна, той ми се яви пиян и мълчалив. Стоеше на вратата. Поканих. Той влезе и ме заразглежда, като да бях архитектурна находка или полезно изкопаемо. Държеше в ръка пистолет. Бях объркан:
- Доста си дръпнал! - казах.
- Доста! - съгласи се и седна на един дървен стол. - Знам, че не сме чак така близки - изрече той. - Но не знам защо искам да те застрелям.
Това не ме разсмя. Застрашен, застанах нащрек - гледах ръката с пистолета:
- Не знаех, че имаш разрешително...
- И никога не съм имал - отвърна несполучливо.
- За какъв дявол ти е този пистолет.
- И аз това си мисля... защо ми е нужен пистолет... За какво служи...за теб ли го взех от жена си или заради теб се чувствам нещастен!
Това ме стресна:
- Винаги сме били другари...
- Сега сме господа...
- Но затова пък сме приятели....
- Никога не е било така ужасно, нали - попита ме и поглади пистолета.
- Какво си решил? - раздразних се.
Тук Драго се усмихна, пъхна пистолета в панталона си и се засмя:
- Уплаших те, нали?
- Абсолютно... по-добре кажи какво е станало.
Драго, седнал в стола, приличаше на малко заядливо елфче:
- Напих се... не го бях правил от времето, когато бяхме спортисти и телата ни носеха какъв ли не градус.
- Не те разбирам - казах предпазливо. Драго е човек на тежкия юмрук и неприятен махмурлук. - Разкажи.
- Нищо особено. Помислих, че днес е въпрос на престиж да посегнеш на приятелски живот... това прави действителността съвсем завършена и съвършена. Какво по-красиво от това да изразиш любовта си към някого, като го убиеш, разфасоваш и погълнеш в името на реалността. От теб съм го научил.
Така го каза - комично, просто и с добри чувства. Стана весело.
- Направи го! - усмихнах се. Той повтори жеста. Усмивката му бе някак студена, чужда и враждебна.
- Искаш да вляза в затвора, така ли?! - изглеждаше нервен.
- Не. Искам да се веселим.
Той вдигна пистолета към главата ми бавно:
- Смъртта и животът са едно и също. Разликата е в температурата на тялото и консумацията, която човек си позволява, не принадлежи на обсъждане... Вероятно затова сме си измислили бог, който да умре за нашите грехове, и да си правим веселото... звучи тъпо, нали. Не ти се иска да ти пръсна черепа, но затова пък можеш да спиш с жена ми и да купуваш шоколад на сина ми.
Отговорих бързо:
- Нещо грешиш. Не спя с жена ти и не купувам шоколад на сина ти!
- А какво правиш! - вбеси се внезапно Драго.
- Разговарям с теб и се чудя защо толкова си пил! Или ти се живее в ада на непоносими болки и съмнения. Никога не съм харесвал жена ти, ти си ми приятел, а синът ти обича сладолед!
Драго спусна пистолета, поклати
глава тъжно и каза с дълбока скръб:
- Все пак ти си спал с жена ми. Няма да ти
простя!
Тук изтръпнах:
- Искаш ли да ти разкажа една весела история, която знам от сестра си.
После можеш да ме застреляш. Аз не държа особено на живота.
Драго въздъхна тъжно:
- Давай!
Започнах:
- Преди години в един град живеело щастливо семейство, което нямало грижи, до момента, когато се появил странник. Той бил висок, едър и тайнствен. Никой не знаел откъде се е появил. Вдъхвал респект и местните не го питали нищо. Странникът си купил къща някъде в покрайнините и се затворил там за дълго време. Толкоз, че хората го забравили. Един ден, жената от щастливото семейство, която се казвала Марта, минала покрай къщата на странника; било ранно утро, а зората нежно сипвала.
Марта спряла. Погледнала към прозорците на къщата, но те били тъмни, кухи и неприятни като череп на оглозгано куче. Нещо в нея трепнало, станала любопитна. Уловила дръжката на външната врата, която се намирала до самия тротоар, и натиснала. Вратата се открехнала, а отвътре я лъхнало на мърша. Марта станала още по-любопитна и, както се озъртала, вратата зад нея се тръшнала. Тя се извърнала и се смразила. Пред нея стоял странникът с нож в ръка, окървавен и мръсен. Марта паднала на пода в несвяст, а когато дошла на себе си, видяла над себе си лицето на любимия си мъж. Тя отдъхнала.
...тук моят приятел Драго се раздразни:
- Каква кървава баня. Призля ми. Не разказвай истории, от които се напикавам! - изглеждаше разтревожен. - Е, аз тръгвам... нищо че си, или не си по-смахнат от мен! Печелиш! - пусна една дълга, но уплашена усмивка и се омете.
Бях доволен. Драго има отлична жена, но тя никога не обядва с него, нито пък дели леглото си. Тя обича да бъде различна и загадъчна, всеки миг. Изпитва добри чувства към него, но не забравя и себе си - вечер след работа и леката вечеря, тя пуши цигара на балкона и нещо мечтае. Драго не й задава въпроси и също изпитва чувства, но откъде можеше да разбере за мечтите на жена си, след като не чу най-важното от историята, която се опитах да му разкажа. А ето и финала: Когато Марта дошла на себе си, видяла лицето на мъжа си и се успокоила, но в друг момент тя надала вик - главата на любимия била в ръката на странника... Марта получила такъв шок, че всичко красиво изживяно или не, се превърнало в умопомрачение. Въпреки тежкия миг, Марта си дала сметка, че странникът бил техен приятел от детство, когато тримата били добра група и въртели чакръка на любовта всеки ден...
Явно не става ясно какво уточнявам - цигарата на жената на Драго не е просто цигара, по-скоро тя е моят пенис и нейните фантазии, начини да заблуждава себе си, че пенисът ми не е цигара, елементарно бълваща дим!... Вероятно някой хубав ден Моят Приятел Драго ще ме застреля - и ще има защо... - някога ние тримата бяхме добра компания, - поводът е подходящ за куршум в главата, или ... просто една добре измислена лъжа. В това отношение за моя приятел Драго аз съм страхотно изобретателен.
И винаги е имало защо, защото неговият син винаги е бил мое дете!
