Висшето образование в България и управлението на човешките ресурси - переспективи и предизвикателства в контекста на Европейския съюз

Abstract

Висшето образование в България е изправено пред един от най-отговорните етапи на своето развитие. Страната ни е пълноправен член на Европейския съюз. В рамките на Европейското образователно пространство, висшите училища участват равностойно в пазара на образователни услуги. За това висшето образование в България силно се влияе от пазарните механизми и трябва да се възползва от свободната конкуренция, като основен двигател за развитие. Независимо от спецификата на икономическата, политическа, демографска и технологична среда в България, във сферата на висшето образование трябва да доминират академичните ценности и норми.
Основните цели на този доклад са:
• да дефинира проблемите на висшето образование в България и отражението им в управлението на човешките ресурси в съвременната бизнес среда;
• да докаже, че висшето образование трябва да играе значима роля за формирането на адекватна организационна компетентост за ефективно управление, в т.ч. и на човешките ресурси.
Лисабонската стратегия поставя пред ЕС амбициозната цел за превръщане на европейската икономика в най-конкурентната, основаваща се на знанието. Постигането на тази цел изисква формиране на подходяща среда за образование и професионално обучение, която да осигури рационална и качествена работната сила и съответните работни места. Основните приоритети на европейската образователна реформа са качество, достъпност и ефективност.
Актуалността на темата, дискутирана в този доклад, се определя от стремежа на България да изпълни изискванията, на ЕС, свързани с цялостното развитие на реформата във висшето образование.
Този доклад е опит да се обобщят институционалните и финансови проблеми на Българското висше образование. Анализирано е състоянието на висшето образование в България в контекста на Европейското образователно пространство. Прави се опит да се изследва влиянието на външни и вътрешни за страната ни фактори, формирали въздействието си от спецификата на държавата. Разглеждат се само онези фактори, които смятаме, че оказват най-мощно въздействие върху облика на висшето образование в България, върху провеждане на реформите в него и изграждането му като конкурентоспособно в Европейското образователно пространство.
Докладът е структуриран в две основни части
1. Висшето образование в България –състояние и институционални проблеми
2. Перспективи и предизвикателства в управлението на човешките ресурси и отражението им във висшето образование.
В първата част са дефинирани основните предизвикателства и проблеми пред висшето образование в България, като се търсят причините за тях в контекста на Европейското образователно пространство и належащите реформи.
Във втората част се анализират световни тенденции за промяна в управлението и развитието на човешките ресурси и характеристики на пазара на труда в България, и се дискутира отражението им във системата на висшето образование. Обръща се специално внимание на важните проблеми на пазара на труда в България, като дефицит на кадри, проблеми с образованието и квалификацията, мотивация на персонала. Дискутират се възможните допирни точки между образованието и бизнеса, с цел удовлетворяване потребностите на заинтересованите страни.
Процесите на интеграция и реформа на висшето образование, обосновават икономическата перспектива, България да поддържа висок икономически растеж чрез гъвкава и конкурентоспособна икономика, основана на знанието. Основните предизвикателства пред българското висше образование днес са свързани с:
• Изграждане на общество на знанието.
• Повишаване качеството и потенциала на човешкия капитал с цел достигане на равнища на заетост, доходи и социална интеграция, осигуряващи високо качество на труд и живот.
Анализът на публикациите и документите, свързани с развитието на висшето образование в България, показва, че все още реформата предстои.
Изискват се много повече умения и капацитет от страна на академичните екипи за търсене на възможности за привличане на средства, за развиване на връзките с бизнеса, за управление на висшето образование като бизнес.
Съществуващата законодателна рамка е нестабилна, не е достатъчно ефективна и съдържа редица противоречия, които водят до сериозни проблеми.
Необходимо е оптимизиране на броя институции за висше образование и тяхната структура, засилване на финансовата автономия и по-ефективно управление от гледна точка на рационално използване на ресурсите.
Основните проблеми на висшето образование са свързани с:
• Потребностите на пазара на труда.
• Несъответствие между професионалната подготовка на кадрите и нуждите на фирмите.
• Прекалено високият дял на обучаващите се влошава качеството на обучението и се създават ненужни специалности.
Основните проблеми на висшите ни училища не произтича от брутния размер на финансирането, а от:
• неадекватен принцип на разпределяне на държавната субсидия;
• неефективното използване на наличните средства;
• недостатъчната прозрачност и публичен контрол върху начина на използването на ресурсите;
• липсата на целенасочени усилия за осигуряване на разнообразни извънбюджетни източници за финансиране;
• отсъствието на междуинституционално сътрудничество при използването на ресурсите.
Ефективността на висшите учебни заведения зависи от повишаване качеството на образованието, разширяването на достъпа до образование, осигуряване на възможности за придобиване на повече от една квалификация, развитие на умения за учене през целия живот. А това е свързано с институционалната обезпеченост на висшите учебни заведения, както и с адекватно осигуряване на материални, технологични, финансови и човешки ресурси. Държавният бюджет сам по себе си не е в състояние да отговори на тази значително повишена потребност от ресурси.
Висшето образование е система, елементите на която са взаимно обвързани и обуславят нейното естество и качество. Необходими са:
• структуриран подход за промяна с ясно дефинирани цели на реформата, срокове и отговорности,
• преразглеждане на качеството на българското висше образование и дефиниране на точни критерии и показатели за оценка,
• промени в модела на финансиране,
• предефиниране на целите на образователната система, насочени към създаване на образовани, компетентни, подходящи специалисти и ръководители, които реагират правилно в различни ситуации, вземат ефективни решения, изграждат и участват в работата на ефикасни екипи и се справят успешно с различни проблеми, възникнали в процеса на работа.
Успешното управлението на човешките ресурси в организациите е свързано с предизвикателството да:
• се създават високоефективни и мотивирани екипи, чрез наемане и задържане на подходящи хора за подходящото място,
• да се управляват високообразовани специалисти.
Компетентните специалисти са конкурентното предимство на всяка една организация, защото са креативни, генерират иновативни решения и заедно с натрупания опит водят до повишаване на производителността на труда. Те са по-претенциозни към качеството на потребяваните продукти и услуги, което стимулира конкуренцията.
Системата на висшето образование трябва да изгражда необходимите за бизнеса умения, в т.ч. умения за учене през целия живот и да предоставя на фирмите условия и образователни услуги, които да гарантират непрекъснат процес на учене и развитие на човешкия потенциал. От друга страна работодателите трябва да планират дейности и средства за непрекъснато повишаване на образованието и квалификацията на служителите си. Тези средства ще се възобновят в пъти от производителността на тези работници.
Новите форми и технологии на обучение, като подпомагано дистанционно обучение, насочвано саморазвитие, отворено (open) обучение, смесено (blended) и електронно обучение (e-learning), са подходящи за реализирането на възможности за обучение през целия живот и без откъсване от работа и местоживеенето.
Връзката между висшите учебни заведения и бизнес организациите трябва да бъде двустранна, т. е. инициативите да са както от страна на университетите, така и от страна на предприятията. Дълъг е пътят, който трябва да се извърви, за да навлезе масово в практиката тази полезна двустранна комуникация, но пък ползите са многостранни, което дава стимул за все по-честото ù прилагане. Важно е, че началото на процеса по изграждане на стратегически партньорства е поставено.
По пътя на промените трябва да се развенчаят някои митове за българското висше образование и да се обърне внимание на проблемите на университетите, за да се промени статуквото.
България е постигнала формално съответствие на европейските измерения, поставени в процеса Болоня, с което показва висока степен на политическа готовност да участва активно в изграждането на европейско пространство за висше образование.