Ромео и Жулиета преди голямата сцена

Abstract

Проследява се формирането на историята за „двамата благородни любовници” от Верона, като съчетаване на сюжетни мотиви в рамките на новелистичния жанр, без да напускаме територията на Италия. Преминаването им от един разказвач при друг без никакъв проблем за авторство, поражда непредвидими вариации, като всеки следващ автор оставя своя принос в историята. Основните сюжетни мотиви присъстват в трите новели- на Мазучо Салернитано (ХV век), Луиджи Да Порто (ХVІ век) и Матео Бандело (ХVІ век), които, макар да разказват една и съща история, остават много различни, защото съчетаването на сюжетните мотиви в определена последователност и с определен край не прави историите тъждествени. Гледната точка на разказвача определя както ритъма на повествованието, така и психологическата плътност на героите.