Съпоставително изследване на очакваното „поведение” на статистиките на тестовите въпроси, определени в рамките на Класическата тестова теория и Теорията за отговор на тестов въпрос

Abstract

Класическата тестова теория и Теорията за отговор на тестов въпрос са алтернативни, конкурентни системи за оценяване на латентни черти. Въпреки съществените различия между тях, те споделят някои общи теоретични конструкти, каквито са характеристиките на въпросите трудност, дискриминативна сила и налучкване на правилния отговор. Всяка теория съществува под формата на множество модели, които могат да бъдат разглеждани като модели на данни. От своя страна, моделите следва да бъдат оценени от гледна точка на тяхната приложимост към конкретна съвкупност от тестови данни. Един от подходите за извършване на такава оценка е да се провери дали особеностите на съответния модел ще се проявят, когато бъде приложен към тези данни.
Новата психометрична теория има редица теоретични предимства пред Класическата тестова теория. По отношение на параметрите на тестовите въпроси те се изразяват в прецизността на техните оценки, независимостта им от извадката, независимостта им една от друга. Тези характеристики, но в противоположен смисъл, се разглеждат като съществени недостатъци на Класическата теория.
Обект на настоящото изследване е очакваното „поведение” на статистиките на въпросите, определени в рамките на два теоретични модела, приложени върху данни от тестове за постижения. Формулирани са три групи от допускания в съгласие с теоретичните очаквания - за инвариантността на статистиките, за взаимовръзките между статистиките в рамките на един и същи модел, както и за съгласуваността между съответстващите си статистики от двата модела.
Макар че психометричната общност взема предимствата на Теорията за отговор на тестов въпрос за даденост, резултатите от направените изследвания поставят по съмнение повечето от тях. Параметрите на въпросите не са инвариантни в очакваната степен, между тях съществуват силни взаимовръзки, а между едноименните статистики от двата модела се наблюдава висока степен на съгласуваност. И обратно – индексите в рамките на Класическата тестова теория демонстрират поведение, което е съпоставимо с това на параметрите, а в някои отношения дори ги превъзхождат.