Playfulness: Анализ на съдържанието на конструкта "игрова нагласа" при българи

Abstract

ABSTRACT: Two groups of undergraduate students participated in a content validation study of the concept of playfulness. Subjects were provided with a brief definition of playfulness and were asked to indicate on a 6-point rating scale to what extent each of 75 adjectives would characterize a highly playful individual. Descriptors’ list comprised the adjectives that Glynn and Webster (1992, 1993) and Barnett (2007) employed to measure playfulness. The ratings given by the two groups of students didn’t differ for 72 of 75 adjectives; therefore ratings were averaged across groups. The set of 17 strongly indicative items included adjectives scoring above 5 that more than 80 % of the participants perceived as characteristic of the highly playful individual. Adjectives scoring below 3 that more that 80 % of the participants perceived as non-characteristic of the highly playful individual composed the set of 10 strongly contra-indicative items. Of the 13 playfulness descriptors common to Glynn and Webster (1992, 1993) and Barnett (2007), 9 were replicated in the present study as strongly indicative (7of 10) or contra-indicative (2 of 3). The highly playful individual is seen as very much imaginative, active, creative/inventive, spontaneous, emotional, adventurous, impulsive, and not at all silly and reserved.
РЕЗЮМЕ: След теоретичен анализ на понятието за игрова нагласа и склонността към игра (Стойчева, 2008), ще представя резултатите от емпирично изследване на съдържанието на конструкта. Две групи (30 студенти по психология и 35 студенти по дизайн) бяха помолени да опишат човека със силно изразена игрова нагласа и склонност към игра. Изследваните лица получиха кратко определение на склонността към игра и оцениха по 6-степенна скала 75 характеристики на личността, които са използвани за описание на игровата нагласа в две популярни англоезични методики за измерването й (Glynn and Webster, 1992, 1993; Barnett, 2007). Оценките на двете групи не се различаваха статистически при 72 от 75 качества и данните бяха обединени. Разграничени са индикативни айтеми (качества, получили оценка над 5 от повече от 80% от участниците) и контраиндикативни айтеми (качества, получили оценка под 3 от повече от 80% от участниците). От 13те качества, които са общи за двете методики, 9 качества са репликирани в настоящето изследване като индикативни (7 от 10) и контра-индикативни (2 от 3). В българската култура човекът със силно изразена игрова нагласа и склонност към игра се възприема като: човек с богато въображение; акивеен, деен; изобретателен; спонтанен; емоционален; любител на приключения; импулсивен и съвсем не глупав и сдържан, резервиран.