Практики на връзките с обществеността в областта на културния туризъм

Abstract

Културният туризъм е вид туризъм, използващ като ресурс наследството – културните и природните ценности на средата, които съхраняват колективната памет на обществото. Като специализирано туристическо пътуване, мотивирано от задоволяване на социокултурни потребности чрез консумация на културни ценности, културният туризъм влияе върху цялостната социокултурна среда. В този смисъл формирането на цялостна национална стратегия за развитие на културния туризъм е в основата на последователната държавна политика в тази област, която изисква координираните усилия на широк кръг от партньори и съмишленици от правителствения и неправителствения сектор.

Европейските ценности, които България реално притежава, трябва още по-активно да се популяризират въз основа и на принципите на Международната харта за културен туризъм, според която местният и международният туризъм са сред най-активните средства за международен културен обмен. Именно чрез реализиране на ефективна комуникационна политика държавата и частният бизнес трябва да се обединят около посланието, че посредник в това общуване се явява културният туризъм, който печели добър имидж и генерира големи печалби.