Международните отношения между двете световни войни

Abstract

В студията на тема „Международните отношения между двете световни войни” се разглежда един от най-динамичните и наситени със събития етапи в развитието на международните отношения през ХХ век. Това е двадесетгодишен период, който започва от Парижката мирна конференция през 1919 г. и продължава до нахлуването на Германия в Полша на 1 септември 1939 г. Той се характеризира със значителен брой многостранни и двустранни контакти, международни форуми и споразумения, които се осъществяват при паралелното развитие на две противоположни тенденции в международната политика. Първата е на взаимодействие, насочено към утвърждаване на Версайското статукво, а втората на противопоставяне, спрямо установения следвоенен ред. В изследването се анализират дипломатическите инициативи, процесите и тенденциите, за да се обясни динамиката на междувоенния период. Представят се водещите характеристики на Версайската система и те се типологизират като външнополитически подходи в третата система – Двуполюсния модел. Прави се опит да се обясни „краткия мир”, като се предлага една специфична – политологична интерпретация на развитието на международните отношения между двете световни войни. Тя представя авторската гледната точка, която не се ангажира да “открие историческата истина”, а по-скоро да приложи проблемния подход в изследването. Това налага конкретните дипломатически събития да се използват като аргументи и да бъдат структурирани като отделни проблемни кръгове, а не в хронологична последователност. Чрез тях се представят три водещи акцента в международните отношения през разглежданите двадесет години - политиката за запазване на Версайската система, политиката спрямо Германия и политика спрямо Съветска Русия/СССР. Първият акцент е центриран върху дипломатическите инициативи, които изграждат следвоенното статукво, чрез Обществото на народите и активната външнополитическа дейност на неговите гаранти – Франция и Великобритания. Вторият акцент разглежда политиката спрямо Германия и участието на страната в европейската политика. Това са две измерения, свързани от една страна с изпълнение на задълженията по Версайския договор, а от друга с ревизирането на следвоенния ред. Третият акцент е политиката спрямо Съветска Русия и нейносто участие в изграждането или разрушаването на статуквото. Тя също се характеризира с двузначност, създадена поради страховете от болшевишките идеи и необходимостта на интересите, която е уплътнена с идеологическа непримиримост към комунистическата държава.