Възприетата скорост на ротация на тримерни обекти

Abstract

Изследвана е способността на човека да сравнява ротационните скорости на два обекта с различен размер. Обектите са симулирани на монитор чрез паралелна проекция на две сфери, едната с два пъти по-голям диаметър от другата, и покрити с текстура от случайно разпределени точки. Сферите се въртят около вертикалните им оси. Намерено е,че субективната еднаквост на скоростите се определя повече от ъгловите скорости на ротация, отколкото от линейните скорости на текстурата. Прогресивното закриване с апертури на периферията на обектите водеше постепенно до възприятие, основано на линейните скорости. Подобен ефект се получава и когато вместо сфери, в същите апертури се движат текстурирани равнини (известният ефект „транспозиция“ на скорости). Данните подкрепят предположението, че възприятието на ротационна скорост на обекти с различен размер се определя от съвместното действие на два процеса: (1) транспозиция на скорости, и (2) процес на „взимане пред вид“ на градиентите на скоростите в двумерните изображения.