Гражданството в съвременния глобален контекст

Abstract

Целта на този текст е да разгледа понятието „гражданство” през възможно най-много гледни точки. В него е направен исторически преглед на развитието на концепцията и съдържанието на гражданството. Представени са трите големи направления в разбирането на гражданството. Очертани са границите на понятието, неговата многопластовост, която на моменти стига до нееднозначност и противоречивост. Текстът завършва с представянето на гражданство през призмата на трите големи интеграционни парадигми.
Това позволява да се направят някои изводи за характера на понятието. Така например се оказва, че откакто съществува, гражданството никога не е било разпределено равномерно вътре в политическата общност. Редица групи (жени, деца, чужденци, безимотни, неграмотни, нехристияни и т.н.) години на ред са били лишавани от този статут. Днес, макар много от доводите за подобни ограничения да са отпаднали като излишни или неадекватни, все още изключващия характер е налице. Най-яркият пример е дуалистичното противопоставяне между граждани и мигранти, но както вече стана ясно, са възможни и примери, при които формалното притежание на гражданство не гарантира реално, пълноценно ползване на произтичащите от това права, ползи и задължения.
Любопитен извод е и изненадващата променливост на границите на гражданството. Те изтъняват или се уплътняват, разширяват се или се стесняват по начин, който провокира учените. Парадоксален е и ефектът от тези промени. Колкото повече се разширява гражданството и като обхват и като съдържание, толкова по безплътно става то и по-малко предлага на носителите си. Колкото повече се разпространяват гражданските права, дори отвъд формалния статут на гражданството, толкова по-строг става контролът по фактическото му придобиване.
Наблюдават се също така и универсализация на човешките права, множествени форми на участие и сложна геометрия на социо-културните компетентности, които се изнасят извън границите на гражданството и се отразяват в политики на изравняване на правата на граждани и мигранти. Това може да се възприеме като политически императив, произтичащ от основните принципи на демократичното гражданство, но е възможно да се случва и нещо друго - тези политики да притъпяват гражданската съвест на мигрантите, те да губят представата за правата си и да се отчуждават от всякакви форми на участие.
Някои учени се питат дали описаната експанзия на гражданството, не води всъщност до неговата ерозия.
Всичко това позволява да се открои какви са последиците от глобализационните процеси върху гражданството, което ограничено в класическия смисъл до участие и членство в рамките на националната държава, е фундаментално променено и не може да продължи да съществува по същия начин.