Учението на Порфирий за самопознанието в традицията на античния неоплатонизъм : Дисертационен труд за придобиване на образователната и научна степен "доктор", професионално направление: 2.3 Философия, научна специалност: История на философията (Антична философия)

Abstract

Дисертационният труд е посветен на една от централните теми на класическата философия – тази за самопознанието, и по-точно на интерпретацията й, съдържаща се в достигналото до нас творчество на философа-неоплатоник Порфирий (233–304 г.). Получила ключова роля в Сократовата „грижа за себе си”, а оттам и в по-късната традиция на философската саморефлексия, въпросната тема се оказва подходящо средство за инкорпорирането на редица специфични идеи и учения, поддържани от тириеца и неговия учител Плотин, в живото цяло на късноантичния платонизъм. В най-общ план, при Порфирий традиционната идея за самопознание се разгръща в особено учение за йерархичното устройство на динамичния човешки Аз, неговата вътрешно-духовна трансформация и способността му да се уподоби на бог по пътя на интелектуалната добродетел. Предмет на изследването са също линиите на влияние, които учението описва в по-късната неоплатоническа традиция.