За оценката на суверенния риск

Abstract

Темата за оценката на суверенния риск е свързана теоретично и методологично с Общия индекс на несигурност, разработен от ЛУР на НБУ. Суверенният риск се измерва от агенциите за кредитен рейтинг чрез синтезиране на оценки за отделни рискове по определена методология. Ние публикувахме резултати от измерване на общата несигурност на България с интегриран индекс и пет негови секторни индекса, изчислени по създадена от нас методология за наблюдение и измерване на динамиката на важните национални рискове. За да стигнем до тази методология, преодоляхме редица научни и методични въпроси за прилагане на национално ниво на международния стандарт за управление на рискове.
Този доклад се опира и на натрупания изключително богат български опит в областта на управлението на суверенния риск. Ако оставим внушителния исторически опит на влизане и излизане от дългови кризи от периода (1879 – 1945 г.), след падането на Берлинската стена България е единствената европейска страна, която през 1990 г. обяви пълен дефолт. След трансформирането на дълга си през 1994 г. с Брейди облигации, страната възстанови своята способност да го обслужва, но през 1996 г. отново се изправи пред фалит и бе спасена чрез въвеждане на валутен борд и чрез изпълнение на програма за излизане от кризата и възстановяване на кредитоспособността си.
От 1998 г. България е с положителни доклади от международните финансови институции; от 2002 г е и с инвестиционен рейтинг от АКР; и, в последните години получава от пазара по-добри условия за обслужване на външния си дълг, отколкото предполага кредитният ѝ рейтинг.