Правните противоречия на проекта "Южен поток"

Abstract

Статията описва правните противоречия между споразуменията за „Южен поток“ и съответните норми от правото на ЕС. Тя започва с обяснение защо правото на ЕС е приложимо в случая. С оглед върховенството на европейското право, европейските норми се налагат над националните. Съответно, приложими са чл. 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и последните два Енергийни пакета. Трудът продължава с обяснение защо Европейската комисия (ЕК) обвинява „Газпром“ в нарушение на гореспоменатите норми.
Втората част от статията описва позицията на „Газпром“. Аргументите, които руските представители могат да приведат, се основават най-вече на принципа „Pacta sunt servanda“ (Договорите трябва да се спазват). Очакването е споразуменията да се спазват, въпреки несъответствията с местното право. Въпреки силата на този принцип, самото международно право посочва българското законодателство (и съответно европейското) като приложимо в случая. Договарящите страни сами са отчели нуждата от това в част от двустранните актове. Нуждата от спазване на местното право е отбелязана също така в Двустранния договор за насърчаване на инвестициите, сключен между България и Русия, върху който руската страна може да се основе при неизпълнение, за да свика арбитражен съд срещу България.
I. „Южен поток“ е в нарушение на правото на ЕС
– Върховенство на правото на ЕС над националните норми
– „Южен поток“ не съответства на правото на конкуренцията и правилата за провеждане на търгове
II. „Газпром“ се позовава на международното право
– Споразуменията за „Южен поток“ – „договори, които следва да се спазят“
– Инвестиционен арбитраж: "Оправдани очаквания" срещу "дю дилиджънс” (дължимо усърдие)