Пролог към „канонически речник” на българската литература за деца през преходния период на социализма (50-те години на ХХ век)

Abstract

Защо гледаме на литературата за деца през този период като на "речник", а не като на "художество"? Защо речникът е "малък"? Защо е "канонически"? На тези въпроси статията отговаря, но на първо място в нея се поставя самият литературен материал. На него се гледа като на архивен "речник" на базовите клишета на социализма, които, добре се знае, че не се сбъднаха, но се отразиха върху съзнанието на няколко поколения и стигнаха твърде далеч - до народопсихолгията.

Why we see the Children Literature created during this period as а "dictionary" rather than as ап "artistic works"? Why this dictionary is "small"? Why is it "canonical"? We shell answer these questions but first of all we will put the literary material as а "guarantee" for our theme. We see this material as ап archival "dictionary" which includes the basic cliches of the Socialism. We know very well that these cliches have поt become truth, but nevertheless they have affected the consciousness of the few generations апd have
penetrated more deeply to the mentality of the people who grew up with this literature.