Тенденции на развитие на публичните финанси на България в контекста на стратегията "Европа 2020"

Abstract

В икономики, базирани на пазарна алокация на ресурсите, ролята и въздействията на фискалната политика върху развитието на публичните финанси и икономиката трудно се поддават на обобщаваща интерпретация. Още повече че традициите, ресурсната база, геополитическите реалности и политическото управление на държавите, както и чувствителността на икономиките към фискални въздействия, се различават значително. Различни са и приоритетните цели, които те в даден момент преследват, както и ролята на фискалната политика като инструмент за постигането им. Поставянето на членките на ЕС в рамката на стратегията „Европа 2020” ги принуждава да възприемат различни подходи, за да достигнат до изпълнението на едни и същи цели. Въпреки че е натрупан значителен и разнороден, теоретичен и практически опит в фискалната политика, в контекста на „Европа 2020” тя е изправена пред нови предизвикателства и в двата си елемента - политика на публичните приходи и политика на публични разходи. Средоточие на тези политики е бюджетното салдо и по-специално бюджетните дефицити. Този проблем става все по-актуален за България предвид преминаването й от бюджети с излишък към такива с дефицит. Освен това важно е какъв относителен дял заемат бюджетните приходи и разходи от брутния вътрешен продукт, както и какво е отношението между централен бюджет, местни бюджети и парабюджети. За ориентация на анализа е смислено не само да бъде фиксирана главната му перспектива, но и очертани основните идейни направления в сферата на публичните финанси. С основание може да се твърди, че централна цел на пазарните икономики и в частност на фискалната политика е постигането на интензивен икономически растеж.