Археология на ландшафта : Селищни модели в околностите на Месамбрия Понтика

Abstract

„Археология на ландшафта“ води началото си от средата на XX в., като разбирането за нея през това време се свързва главно с околната среда и с ключовото влияние, което тя има в развитието на селищните модели и на човешкото общество като цяло. Проучванията в периода на 50-те и 60-те години на миналия век поставят екосистемния подход в археологията, който отрежда основна роля на околната среда като единствената, оформящата единица в културното и социално развитие на едно общество. Тенденциите в археологията от 70-те години насам показват, че ландшафтът е можел да бъде моделиран и контролиран още в древността. Археологията определя това развитие най-общо като инструмент за изучаване на пространствените отношения, които са не просто определящи за един район, а участват динамично в неговата промяна и в изграждането му по начин, удобен за неговите обитатели. Именно пространственото моделиране е в основата на възстановяването на селищните модели на определен район, като така би било възможно да се разглежда начинът, по който културните дейности на обществата и техните социални институции са разпределени в даден район. Пълните селищни модели, които археологията се опитва да възстанови, въплъщават в себе си културни, социални и екологични системи и отразяват именно взаимоотношенията между тях.