Отбраната като общ приоритет в развитието на Европейския съюз и/или елемент от политиката на националните държави

Abstract

ABSTRACT: The current paper „Defence as a common priority in the development of the European Union and/or a policy element of nation states“ presents the challenges faced by the European Union with the emergence of changes in the international security and defence environment (hybrid, cybernetic, chemical, biological, terrorist and many other threats). Military conflicts are no longer just a memory of the past (for example, two world wars on the Old continent), but are getting closer and closer to the external borders of the EU, which leads to a number of negative consequences. The migration flow of refugees from conflict zones to the community is increasing. The idea of a Common European defence has come to the fore, given that some of the Union's smaller and poorer member States lack the necessary military power and resources to counter modern security threats. Their weapons are outdated and belong to a bygone era– „the cold war“. The role of the United States in NATO remains fundamental to the maintenance of world peace, but in recent years it has become clear from the statements of the US President that NATO member states should allocate more money from their state budget to rearm their armies so that they can carry out peacekeeping military missions of the Alliance and be its real and equal member. All this requires even more sense from the search for strengthening military cooperation within the EU and the creation of a single and strong European army, which does not duplicate the activities of NATO, but updates it and can compete with the major military forces of the world, such as Russia, China, India and more. By the year 2025, the EU envisages consideration of this issue at the level of the EU Council and the European Parliament, with possible options for continued cooperation between member States, characterized by three main guidelines (models): „Security and defence cooperation“, „Shared security and defence“ and „Common defence and security“.

РЕЗЮМЕ: В доклада „Отбраната като общ приоритет в развитието на Европейския съюз и/или елемент от политиката на националните държави“ са представени предизвикателствата, пред които е изправен Европейския съюз с настъпването на промени в международната обстановка в сферата на сигурността и отбраната (хибридни, кибернетич-ни, химични, биологични, терористични и мн. др. заплахи). Военните конфликти вече не са само спомен от миналото (пример са двете Световни войни на стария континент), а се оказват все по-близко до външните граници на ЕС, като водят след себе си редица негативни последици. Увеличава се миграционния поток на бежанци от конфликтни зони към Общността. На преден план изплува идеята за Обща Европейска Отбрана, предвид факта, че някои от малките и по-бедни държави-членки на Съюза не разполагат с необходимата военна мощ и ресурс да се противопоставят на съвременните заплахи в сферата на сигурността. Тяхното въоръжение е остаряло и е от една отминала епоха – времето на студената война. Ролята на САЩ в НАТО продължава да е основополагаща за поддържа-нето на световния мир, но през последните години става ясно от изказванията на американския президент, че страните членки на НАТО трябва да отделят повече пари от държавния си бюджет за превъоръжаване на армиите си за да могат да изпълняват миро- опазващите военни мисии на Алианса и да му бъдат реален и равнопоставен член. Всичко това предпоставя още повече смисъла от търсене на засилване на военното сътрудничество в рамките на ЕС и създаване на една единна и силна европейска армия, която да не дублира дейността на НАТО, а да я надгражда и да може да се конкурира с големите световни военни сили, като Русия, Китай, Индия и др. До 2025 г., в ЕС се предвижда разглеждането на този въпрос на ниво Съвет на ЕС и Европейски парламент, като възможните варианти за продължаване на сътрудничеството между държавите-членки са характеризирани в три основни насоки (модела): „Сътрудничество за сигурност и отбрана“, „Споделена сигурност и отбрана“ и „Обща отбрана и сигурност“.