Последици за България от отлагане на членството ѝ в Шенген, в контекста на усложнената международна обстановка

Abstract

ABSTRACT: What is the Schengen Area – a system facilitating and guaranteeing the free movement of people or a system for combating organized crime, drug and human trafficking and international fraud? The answer to this question would facilitate the analysis of Bulgaria’s status in the accession process as well as the meaning and consequences of this accession. The beginning of the construction of the Schengen Area was set on June 14, 1985, when 5 member states of the European Union (EU) – Belgium, France, Germany, the Netherlands and Luxembourg, in the town of Schengen (Luxembourg) concluded an agreement to gradually abolish controls on the movement of persons at their common borders and to strengthen controls at their borders with other countries that are external to the group. The agreement also provides for enhanced police cooperation and a common visa policy, i.e. equal treatment of citizens from countries outside the Union in terms of their opportunities for access to the Union. Although it was concluded in 1985, in practice the Schengen Agreement began to be applied in 1995. It is interesting to note that there is no reciprocity between EU membership and the Schengen area. Currently, there are 26 countries participating in the Schengen Agreement: Austria, Belgium, Germany, Greece, Denmark, Estonia, Iceland, Spain, Italy, Latvia, Lithuania, Liechtenstein, Luxembourg, Malta, the Netherlands, Norway, Poland, Portugal, Slovakia, Slovenia, Hungary, Finland, France, the Czech Republic, Switzerland and Sweden. Four of these countries – Iceland, Norway, Switzerland and Liechtenstein – are not EU members, but they have fully joined the Schengen acquis. For their part, two EU Member States – the Republic of Ireland and the United Kingdom – have decided to remain outside the Schengen area, i.e. they have not abolished border controls with other EU Schengen member states, but are authorised to participate in that part of the Schengen acquis relating to police cooperation, including the Schengen Information System. There is also a third group of countries, Bulgaria, Cyprus, Romania and Croatia, which have signed the Schengen Agreement but have not yet joined the Schengen area.

РЕЗЮМЕ: Какво е Шенгенско пространство – система облекчаваща и гарантираща свободното движение на хора или система за борба с организираната пресъпност, трафика на наркотици и хора и международните измами? Отговорът на този въпрос би улеснил анализа относно състоянието на България в процеса по присъединяване както и смисъла и последиците от това присъединяване. Началото на изграждането на Шенгенското пространство е поставено на 14 юни 1985 г., когато 5 държави членки на Европейския Съюз (ЕС) – Белгия, Франция, Германия, Холандия и Люкенбург, в градчето Шенген (Люксенбург) сключват споразумение за постепенно премахване на контрола върху движението на лица по общите им граници и засилване на контрола по границите им с останалите държави, които за групата се явяват външни. Споразумението предвижда и засилено полицейско сътрудничество и обща визова политика т.е. еднакво третиране на гражданите от държавите извън съюза по отношение на възможностите им за достъп до съюза. Въпреки че е сключено през 1985 год., на практика Шенгенското споразумение започва да се прилага от 1995 г. Интересно е да се отбележи, че няма реципрочност между членството в ЕС и Шенгенското просртанство. Към момента участващите в Шенгенското споразумение държави са 26: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Исландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Малта, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария и Швеция. Четири от тези държави – Исландия, Норвегия и Швейцария и Лихтенщайн не са членове на ЕС, но те изцяло са се присъединили към Шенгенското право. От своя страна две държави членки на ЕС – Република Ирландия и Обединеното кралство, са решили да останат извън Шенгенската зона, т.е. не са премахнали граничния контрол с другите страни от ЕС членуващи в Шенген, но са оторизирани да участват в тази част от Шенгенското право, свързана с полицейското сътрудничество, включително Шенгенската информационна система. Има и трета група държави, България, Кипър, Румъния и Хърватска, които са подписали Шенгенското споразумение, но все още не са присъединени към Шенгенското пространство.