Фамилният бизнес в България: Анализ на устойчивостта и възстановяването след кризи

Abstract

Фамилният бизнес е съществен елемент от икономическата структура на България, представлявайки 23.12% от всички предприятия и осигурявайки 17.63% от заетостта. Въпреки значителния си принос, този тип предприятия са уязвими на икономически сътресения, както показва спадът по време на пандемията COVID-19. През 2020 г. броят на фамилните фирми намалява с около 10%, а заетостта в тях – с 27%, което подчертава зависимостта им от семеен капитал, традиционни управленски модели и ограничена подкрепа от публичните институции.
Възстановяването след 2021 г. е бавно, като нито броят на предприятията, нито заетостта достигат предкризисните нива. Анализът разкрива липсата на унифицирана дефиниция за фамилен бизнес в България, което затруднява формулирането на ефективни политики. Сравнението с европейския контекст подчертава нуждата от целенасочени мерки за подкрепа, като финансови стимули, управление на приемствеността и дигитализация.