Ключови икономически индикатори за планиране на туристическа политика в държавите от Европейския съюз

Abstract

This study examines the key economic indicators that support the planning and development of tourism policy in European Union (EU) member states. Tourism is one of the leading economic sectors in Europe, contributing over 9% to the EU’s GDP and generating millions of jobs. In this context, the need arises for a systematic approach to managing the sector using reliable quantitative indicators. The main objective of the study is to identify and analyze the most significant economic indicators relevant to effective tourism policy planning at both national and regional levels. The leading indicators reviewed include: Average Daily Rate (ADR), Revenue per Available Room (RevPAR), occupancy rate, repeat visitation rate, investment levels, and seasonality. Bulgaria is examined as a comparative case against major destinations such as France, Germany, Spain, and Italy. The methodological approach is based on secondary data analysis from official sources (Eurostat, UNWTO, STR Global, Deloitte), complemented by comparative analysis across EU countries. Statistical and visual methods are used to illustrate trends over the period 2013–2024, with specific attention given to post-pandemic recovery and macroeconomic influences such as inflation, GDP growth, and public debt. The study’s limitations include reliance on aggregated data, differences in reporting standards among countries, and restricted access to private sector data. Despite these constraints, the analysis offers a foundation for strategic insights and practical recommendations that can inform national and regional tourism policies across the EU.
Настоящото изследване разглежда ключовите икономически индикатори, които подпомагат планирането на туристическа политика в държавите от Европейския съюз (ЕС). Туризмът е сред водещите икономически сектори в Европа, с принос от над 9% към БВП на съюза и милиони работни места. В този контекст възниква необходимостта от систематичен подход към планиране и управление на сектора чрез използване на надеждни количествени показатели. Основната цел на изследването е да се идентифицират и анализират най-значимите икономически индикатори за ефективно туристическо планиране на национално и регионално ниво. Водещите индикатори, разгледани в изследването, включват: среднодневна тарифа (ADR), приход на налична стая (RevPAR), процент на заетост, повторяемост на посещения, равнище на инвестиции и сезонност. България е разгледана като сравнителен казус спрямо водещи туристически дестинации като Франция, Германия, Испания и Италия. Методологичният подход включва вторичен анализ на данни от официални източници (Eurostat, UNWTO, STR Global, Deloitte), както и съпоставителен анализ между държави. Използвани са статистически и графични методи за представяне на тенденции през периода 2013–2024 г., като е отделено внимание на възстановяването след пандемията и макроикономическите фактори (инфлация, БВП, държавен дълг). Сред основните ограничения на изследването са зависимостта от налични агрегирани данни, липсата на хомогенна отчетност между държавите и ограничен достъп до вътрешни данни от частния сектор. Въпреки това, анализът предоставя основа за стратегически изводи и практически препоръки към националните и регионалните туристически политики.