Кроскултурна комуникация в туристическата политика

Abstract

This study conceptualizes cross-cultural communication not merely as a social interaction process but as a manageable policy resource with measurable economic effects. The theoretical framework integrates Communication Accommodation Theory and co-cultural communication with concepts of cultural intelligence, glocalization, and smart destination governance. Methodologically, the research applies an interpretative–pragmatic mixed-methods design combining policy document analysis, stakeholder interviews, and secondary economic indicators related to tourism performance, digital readiness, and destination competitiveness. Particular attention is given to the mediating role of digitalization and AI-enabled communication systems, highlighting both efficiency gains and risks associated with culturally uncalibrated technological solutions. The main scientific contribution is the development of an integrated KPI framework linking cross-cultural communication indicators with institutional capacity, stakeholder engagement, and economic outcomes in tourism policy. The results show that culturally intelligent and technologically oriented communication strategies increase the effectiveness of tourism policies, reduce risks, and stimulate the development of high value-added tourism segments. The study highlights the need to integrate cross-cultural communication into the economic planning and governance of tourism policy.
Настоящото изследване създава концепция за кроскултурната комуникация не само като социален процес, а като управляем ресурс на туристическата политика с измерими икономически ефекти. Теоретичната рамка интегрира теорията за комуникационно приспособяване и ко-културната комуникация с концепциите за културна интелигентност, глокализация и интелигентно управление на дестинации. Методологично изследването прилага интерпретативно-прагматичен смесен дизайн, включващ анализ на стратегически документи, полуструктурирани интервюта със заинтересовани страни и вторични икономически индикатори, свързани с туристическата ефективност, дигиталната готовност и конкурентоспособността. Специален акцент е поставен върху медиаторната роля на дигитализацията и AI-базираните комуникационни системи, като се отчитат както потенциалните икономически ползи, така и рисковете, произтичащи от културно неадаптирани технологични решения. Основният научен принос се изразява в разработването на интегрирана KPI рамка, която свързва индикатори за кроскултурна комуникация с институционалния капацитет, ангажираността на заинтересованите страни и икономическите резултати на туристическата политика. Резултатите показват, че културно интелигентните и технологично ориентирани комуникационни стратегии повишават ефективността на туристическите политики, ограничават рисковете и стимулират развитието на туристически сегменти с висока добавена стойност. Изследването подчертава необходимостта кроскултурната комуникация да бъде интегрирана в икономическото планиране и управлението на туристическата политика.