Медицинската киберкултура като част от здравеопазването на XXI век - нови простори заедно с нови граници

Abstract

Киберкултурата днес се възприема като мрежа на един колективен интелект, в която се произвеждат културни отношения и продукти с различна характеристика, в уникална киберсреда.
Медицинската (и здравна) култура и киберкултура се изразяват основно с езици и метаезици – като системи от текстовете. Те имат многостранна и неконтролируема употреба, след като са възникнали в резултат на изразяване на едни елементи с други елементи, културата – във физическия, а киберкултурата – във виртуалния свят, и са израз на онова специфично значение и отношение към света, което лично или групово им се придава. Терминът онлайн е реална социална категория, израз на състоянието културогенеза.
Производните на медицинската и здравна киберкултура възникват в паралел със съпровождаща ги нова информационна култура, която се реализира чрез технологично асистирани комуникации. Създава се:
А) достъп до цялата натрупана световна информация (медицинска, здравна, здравно ориентирана)
Б) човек присъства и участва в чужди човешки дейности (здрави и болни)
В) хора създават публичната информация публично (като автори или анонимно).
Тъй като новите генерации израстват със социалните системи, които се структурират и развиват в този виртуален свят, тяхното здравеопазване и медицински потребности, както и породената от тях лична, професионална и информационна култура би следвало да се случват все по-често и с нарастващо качество пак в това киберпространството.
Културните практики във физическия свят, свързани и подчинени на определен вид дейност – в нашия случай здравеопазване и медицина, са предмет на науката културология. При компютърно – асистираното общуване ( CMC – Computer Mediated Cоmmunication) се създават уникални форми на езикова и символна комуникация, развиват се ритуали, условности, норми и правила за поведение. Освен че се генерират нови киберкултурни практики, смесеното физическо/виртуално общуване пренася своето влияние и във стандартното “face to face communication”, така че въздействието между културните и киберкултурни практики е двустранно и динамично. Това обяснява защо все по-често елементи на масовата култура имитират виртуалните. Общуването в киберпространството по здравни теми винаги е и генератор на киберкултура, тъй като не можем да разделим продуктите и услугите от техния културен контекст – комуникациите и взаимоотношенията по здравни теми изискват по – широки перспективи от съдържащите се в публичното здравеопазване.
Цел и възможни последици на кибермедицината са глобална обмяна на свободна, медицинска и здравна информация, за оптимизиране на превантивната и социална медицина, за нови по вид и брой епидемиологични проучвания, здравно образование за потребители и професионалисти, доставка на здравна информация, промоция на продукти, услуги и постижения в ресора, изследване въздействието и ангажирането на мрежата за всякакви здравни нужди и цели.