Пропускаме ли нещо? Резултатите от PISA и различните начини, по които мислим образованието на децата и юношите в България

Abstract

Най ценното в изследването PISA, разбира се, са неговите резултати. Много, много силна страна на философията на PISA е обобщеността и мисленето (отговорността) за всички деца в рамките на изследваната държава или регион:

„В повечето случаи изследванията на PISA анализират представянето на учениците като цяло или се интересуват от учениците с най-ниски резултати, за които може да се предположи, че биха срещнали сериозни затруднения в своята бъдеща реализация. Същевременно делът на 15-годишните ученици с постижения на най-високите равнища по четене, природни науки и математика също е показател за качеството на образованието на една страна.“ (стр. 77)

Бързам да коментирам, че формулировката „затруднения в своята бъдеща реализация“ е политически коректна и слаба. Става въпрос за сериозно социално изключване с всички тежки последици от това, особено в относително бедни държави като нашата. Образоваността е вече потребност, насъщна като здравето, и именно поради това не може да се разглежда единствено само като рационален личен избор (отговорност) на детето, семейството и общността. В мотивацията за учене откриваме сложна амалгама от фактори – генетични, емоционални, автобиографични, групови, организационни, културово-общностни, административни, икономически, политически. Как да очакваме една единствена администрация (министерство) да успее да обхване и да управлява всичко това? Абсолютно невъзможно е и който го мисли, отказва да признае очевидния факт, че образоваността е белег на социалното развитие на една общност, общество и държава.