Глава 6. Управление на екипи (критерии за екипна ефективност)

Abstract

В студията по концептуално нов начин се изследват основите (философията) на екипния подход в контекста на новите изисквания. Извеждат се аргументи, които подчертават стратегическата роля на екипа, като феномен на груповата динамика. Идентифицират се причините, които налагат използването на екипния модел в социалната практика. Анализират се видовете екипи през призмата на непосредствените резутати (динамика на кривата), както и необходимите условия за трансформиране на групите в ефективни екипни структури. Детайлно се изследват принципите, които преодоляват вътрешното организационно късогледство и минимизират риска свързан с промяната. Извеждат се общите подходите за екипна ефективност, систематизирани в осем практики, които мениджмънта реално прилага в бизнеса. Изследват се специфичните измерения (характерни особености) на лидерството в екипна среда. Анализират се новите (интегративни) подходи към лидерството, новата парадигма през призмата на лидерските роли, функционалния модел на Джон Ейдър, лидерството от “пето ниво” на Джим Колинс, концепцията на Майлс и Симс за самолидерството и ситуационния лидерски модел на Хърси-Бланчард, като се идентифицират зависимости свързани с фазите, през които преминава изграждането на екипа. Анализират се критериите за оценка на екипната ефективност, аргументират се характеристиките на ефективния екип, стимулите и бариерите за екипна ефективност, като се предлага концептуална рамка на екипната ефективност.