Административният договор при обща и детайлна нормативна уредба

Abstract

В българската нормативна среда административният договор за пръв път бе уреден в Закона за управлението на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). В § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на същия закон той е дефиниран като изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), по силата на което и със съгласието на бенефициента се създават за бенефициента права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Административният договор се оформя в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и бенефициента, заместващо издаването на административен акт. Тази правна конструкция обаче бе създадена със стеснено правно приложение, доколкото уреждаше една от двете основни форми конкретно на предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по смисъла на чл.24, ал.1 от ЗУСЕСИФ.