Дискусионни въпроси относно вината при същинското транспортно престъпление

Abstract

Необходимостта от изясняване на въпроса за формата на вината (умисъл или непредпазливост) е важен с оглед на няколко групи обстоятелства: първо, правилната квалификация на деянието, която има значение за приложение на други институти на наказателното право. Така например редица институти са невъзможни при непредпазливите престъпления – опит, съучастие, и др.; от друга страна, следва да се има предвид, че формата на вина има изключително значение за определяне на характера и степента на обществена опасност на деянието и дееца. Безспорно умишлените посегателства се отличават с по-висока степен на опасност; формата на вина оказва значение при определяне на наказанието и при решаване въпроса за приложимост на института на освобождаване от наказателна отговорност; от изключително значение е обстоятелството дали осъждането е за умишлено или непредпазливо престъпление във връзка с приложение на правилата за рецидива.
Предвид важността на правната квалификация на престъплението и в частност при определянето на вината настоящата статия цели да докаже тезата, че същинското транспортно престъпление по чл. 343 от НК е типично непредпазливо престъпление, а аналогиите, които се правят с убийството при смесена вина по чл. 124 от Наказателния кодекс (НК), са неоснователни. Във връзка с това последователно ще бъде изследвано понятието за т. нар. смесена вина в наказателното право и квалифицирани по резултата престъпления, след което ще бъде разгледан частния случай на транспортните престъпления.