Транспортни престъпления

Abstract

Настоящето изследване е посветено на правната природа на транспортните престъпления в българското наказателно право. Изследователският интерес е предизвикан от задълбочаващите се проблеми в областта на транспортната безопасност. За това свидетелстват ежегодно хилядите загинали и осакатени за цял живот хора като резултат от извършени транспортни правонарушения по пътищата в страната. Във връзка с това Световната здравна организация сочи, че транспортните инциденти са третата основна причина (след сърдечните заболявания и рака), предизвикваща смъртност сред населението в световен план. Само за изминалата 2010 г. в резултат на транспортни произшествия в страната са загинали 775 души, а други 8 080 са били ранени. Тези тревожни данни поставят обществото пред нелеката задача да се търсят начини за противодействие срещу транспортния травматизъм. В тази връзка труда има за задача да изясни ролята на юридическите науки и в частност на наказателното право в противодействието на транспортния травматизъм чрез изследване на понятието за транспортните престъпления в българското наказателно право.
Интересът към наказателноправната защита на транспортната безопасност е обусловен и от няколко други причини. Първо, хората ежедневно използват транспортни средства за придвижване по суша, въздух и вода като няма да е преувеличено да се каже, че икономическият, политическият и културният живот в света и в България е немислим без използването на милиони транспортни средства. Това може да се твърди още по категорично днес, когато страната ни е член на Европейския съюз, където основно право на гражданите е правото на свободно придвижване включително с помощта на транспортни средства. Така въпросът за транспорта в Република България (РБ) се разглежда през призмата на общата европейска транспортна политика и пътна безопасност.
Второ, интересът към разглежданата проблематика се определя от отсъствието на самостоятелно и цялостно научно изследване на престъпленията, засягащи транспортната безопасност, в съвременните условия. През последните години транспортната обстановка се промени, а транспортното законодателство беше качествено обновено. Бяха приети нови Закон за движение по пътищата (ЗДвП), Закон за железопътния транспорт (ЗЖТ) и Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВППРБ), което наложи нов анализ на бланкетните състави в Наказателния кодекс, описващи транспортни престъпления. Прегледът на българската наказателноправната литература показва, че само отделни страни на транспортните престъпления са били обект на изследване. Макар и задълбочени, тези публикации не третират въпроса за същността на транспортните престъпления и отграничаването им от сходни престъпления и други правонарушения в областта на транспорта.
Може да се обобщи, че актуалността на разглежданата тема се определя от следните фактори. Първо, от тревожните размерите на транспортния травматизъм (уврежданията на живота и здравето на хората в процеса на транспортната дейност) в страната през последните две десетилетия. Второ, от ежедневната нужда от използване на транспортни средства за придвижване. Трето, от липсата на съвременно изследване. Всички те в съвкупност налагат да се анализира въпроса за транспортната безопасност и нейната наказателноправна закрила в Република България чрез състави на транспортни престъпления. Тяхното разглеждане и систематизиране цели да изгради единно понятие за транспортните престъпления, което да подпомага тяхната правната квалификация и успешно противодействие.
Обект на изследване в настоящия труд е понятието за транспортни престъпления и неговата нормативна уредба в българското наказателно законодателство. Проследяването на особеностите в правната уредба цели да се покаже историческата традиция на криминализирането на транспортните правонарушения и техните особености. Изследването на проблемите, свързани с транспортните престъпления у нас, обхваща научните изследвания от периода 1956-1983 г. Техният нов прочит се налага от новите социално-икономическите условия, наложили се в българското общество след 1989 г. Те от своя страна дават основание за нов, критичен анализ на теоретичните постановки относно проблемите на безопасността на транспорта в съвременното общество и наказателноправните способи за нейната защита. Прегледът на българската наказателноправната литература показва, че проблематиката, свързана с транспортните престъпления, е била обект на много, разнообразни и задълбочени изследвания. Така през миналия век по проблемите, свързана с престъпленията по транспорта, са работили автори като В. Бузов, Д. Михайлов, Ив. Филчев и др. Публикации по конкретни проблеми на престъпленията, свързани с транспорта, са правили Р. Владимиров, К. Лютов, Кр. Кръстев, Д. Попов, Ал. Рубчев и други автори . В учебната литература по наказателно право също са анализирани отделните видове транспортни престъпления при действието на различни наказателни закони . Следва да се спомене и задълбоченото проучване на по въпросите на разследването на автотранспортните престъпления на Евг. Коцева .
Всички тези публикации и изследвания, са проучени и анализирани в труда, защото те отразяват особеностите на своето време. Следва да се отбележи обаче, че повечето задълбочени научни разработки са правени преди повече от двадесет години и при тогава действащата нормативна уредба. Понастоящем законодателството относно безопасността на транспорта е съществено променено, а правната уредба в НК е осъвременена.
Може да се твърди, че десет години след приемането на новия ЗДвП през 1999 г., цялостен монографичен труд по въпросите на наказателноправната защита на безопасността на транспорта по пътищата, не е издаван. Срещат се единствено статии по отделни въпроси в периодичния печат и един сборник, който обобщава съдебната практика по транспортните престъпления . Те обаче не изследват обективните и субективните признаци на транспортните престъпления като цяло и тяхното място в системата на особената част по НК. Така понастоящем в наказателноправната ни литература липсва цялостно изследване на същността на транспортните престъпления. Настоящето изследване ще се опита да запълни тази празнота.
Изходна точка на настоящето изследване са особеностите на съвременната наказателноправната защита на транспортната безопасност в българския Наказателен кодекс (НК). Така се стига до обобщаване на признаците на родовото понятие – „транспортни престъпления” чрез анализ на отделните видове „престъпления по транспорта” (РазделІІ на Глава ХІ от НК). Същевременно се отчита, че проблемите относно транспортните престъпления имат богата и многостранна история, която неизбежно е оказала влияние върху съвременна концепция за тях. В цялост двете линии на изследване – от една страна историческото развитие на понятието за транспортно престъпление (Глава І), а от друга съвременната концепция за тях (Глава ІІ и ІІІ), дават основания да се направят определени изводи относно същността на разглежданото понятие.