Ритуали свързани с нараняване и умъртвяване на хора. Разглеждане значението на някои агресивни ритуални практики, проявяващи се в различни култури и култови филми

Abstract

Ритуалите са интегрална и важна част от съвместния живот на обществата (дори и при по-комплексните), всъщност те са съществена част от културата като механизъм за споделяне на информация и значения между нейните членове посредством думи, жестове, влизане в роли и цялостно изпълнение на дадени действия. Това, което ги прави различни и ключови, е преди всичко тяхната извънредност и продължителният отпечатък, който оставят в колективното съзнание. Ние ги срещнаме под различни форми и видове, вплетени в тъканта на живота и културите, като свещенодействия, игри, части от по-големи наративи (митологични и/или поп-културни). Следващите няколко страници са посветени не специално на природата на ритуалите като такива, а по-конкретно на онези от тях, съществуващи сред културите и познатите текстове, в които човешката агресия и смъртоносно насилие се оказват основен елемент. Нещо повече, акцентът е поставен на актовете на отнемане живота или осъкатяването на друг човек, чийто ритуален ефект отива отвъд бруталното убийство. Усилията и инструментите отнесени към темата са мултидисциплинарни и вероятно не биха били плодотворни, ако разглеждаха ритуала само от една гледна точка. Материалът взима предвид два примера от различни култури, в които може да се наблюдават актове на насилие не като разрушаващи общността, а като разрешени от самата нея. В допълнение, като илюстрация са анализирани репрезентации на ритуали във филмите „Кръстникът”, „Криминале” и „Страстите Христови”. Последният е определено полезен пример, който разкрива по отличен начин характеристиките и структурата на инициационните ритуали и/или на тези по трансформиране на личността, включващи използването на насилие и дори убийство.