Нова парадигма на инструктивните срокове в административния процес през ХХІ век (и в публичното право въобще)

Abstract

Правната теория и юридическата практика (административна и съдебна) приемат за неоспорим факт съществуването на т.н.”инструктивни срокове” в административния процес. Този факт се е превърнал в юридическа парадигма в България. Същността на всяка парадигма се корени в най-разпространеното всеобщо прието мнение в дадена наука. Най-общо казано, под инструктивни срокове правната доктрина и юридическата догматика приемат такива процесуални срокове, с изтичането на които органът на публична власт може да извърши правното действие или да издаде юридическия акт напълно законосъобразно, т.е. те едва ли не са „пожелателни” за него.
Не трябва да се забравя обаче, че парадигмата се променя в различните исторически периоди. Със сигурност през ХХІ век теорията за т.н.”инструктивни срокове” както от съдържателна, така и от понятийна страна вече е неиздържана и е налице нужда ако не от пълното й отричане, поне от дълбокото й ревизиране из основи.