Развитието на интеркултурни компетенции – мощно средство за реализиране на целите на европейската културна политика

Abstract

Интеркултурните компетенции и интернационализацията са точката, където културната и образователната политика се пресичат и сублимират в едно цяло, което носи характеристиките на своите части, но има самостойно значение и влияние. Чрез образованието културните ценности, важни за съвременния европеец, могат да се въведат и утвърдят в съзнанието на младите хора. Идеите за мир, свободи, солидарност, толерантност, уважението на човешкото достойнство като най-висока ценност да се противопоставят на разпространяването на омраза, сепаратизъм, фундаментализъм, отхвърляне поради непознаване, които съществуват в нашата днешна реалност. Образованието, представяйки културните ценности – общи и специфични за всеки народ, и подготвяйки хора с нов, независим и непредубеден начин на мислена, е в състояние да прокара път за израстване на бъдещата европейска идентичност и истинско разбиране на фразата “единство в разнообразието”. Разнообразието е характеристика на европейската цивилизация. Европейската идентичност би трябвало да се формира не чрез силови мерки и унификация, а чрез задълбочаване на връзките и познанието как да живеем заедно с другите.
Свръхзадачата – да се формира европейска идентичност, да се почувстват народите на 27-те държави-членки наистина европейци и наистина принадлежащи към Общия европайски дом – е дългосрочна цел, която може да сочи пътя, но не би могла да бъде непосредствена цел на настоящата културна политика. За постигането на такава цел са необходими ясно дефинирани и работещи междинни етапи. Развитието на европейските общества в тази посока изисква и развитие на всеки отделен европейски гражданин. Европейската културна идентичност не може да бъде насила наложена, тя би трябвало да се приеме естествено, когато обществото и отделните му членове са подготвени за това. Далновидността на Европейския съюз ще проличи в това, доколко тази подготовка ще бъде навременна, адекватна и ефективна. Не може да се очаква, че Европейският съюз ще се развие от общност на интереси в общност на ценности, докато не постави културата в центъра на своята политическа агенда. Поставяйки културата в центъра на интеграционните усилия, ЕС би акцентирал върху своята собствена специфичност на световната арена – да утвърди себе си като общество, което избягва поляризациите, приема комплексността и разнообразието си като важно преимущество и го развива; като правителство, което изпълнява отговорностите си, но и очаква ангажираност от гражданското общество; като социален модел, който действа спрямо основните си ценности, а не като преразпределител на блага и като политическа система, която поставя човешките права в основата на своето разбиране за солидарност, справедливост, равенство и мир.