Проекции на философията в България от края на XIX до средата на XX век

Abstract

Текстът се състои от две обособени части, които съответно се занимават с два базови проблема. Първият от тях, който е и най-съществен, е относно предмета и метода в областта на онези изследвания и интереси, които засягат философията в България. Вторият се отнася до приложението на утвърдения метод върху вече познати от историята на българската философия автори и явления. Вижда се, че структурирани по този начин, от двата въпроса решаващо значение има първия от тях. На неговото решаване е посветена цялата първа част от изследването. Тя е изцяло методическа и представлява критика на възможността адекватно да се употребяват и развиват понятия като българска философска мисъл, българска философия, философска култура. Демонстративната втора част спира своето внимание на Софроний Врачански, Петър Берон, Иван Селимински, Васил Берон, Иван Георгов, Иван Гюзелев, Димитър Михалчев, д-р Кръстев, Спиридон Казанджиев и др.