Добрите практики като източник на правото

Abstract

Ако тук извършим стратификация на конотациите в йерархия отгоре-надолу, то на най-високото ниво „добър“ означава „отличен“, след това надолу – „ценен“, по-надолу – „правилен“, и най-отдолу – „достатъчен“. Във всеки един смисъл от горните обаче ясно се вижда позитивното значение, за разлика например от „слаб, вреден, неправилен или недостатъчен“. Тоест, добрите практики са проявление на валидното еволюционно (или революционно!) развитие на човешките дейности и организации. По този начин, изразявайки по-скоро стремеж, отколкото задължителност те се явяват по-динамични и по-гъвкави в сравнение, например с правните норми. Това ги прави ценен източник на правото.