Иконописта в България на художници с академично образование през първата четвърт на ХХ век : Автореферат за присъждане на образователно-научна степен "доктор"

Abstract

Дисертационният труд засяга процесите на обновление в художествения език и сти-листиката на българската иконопис в лицето на художниците с академично образо-вание от средата на XIX и началото на XX век: Станислав Доспевски (1823-1878), Николай Павлович (1835-1894), Иван Димитров (1850-1944), Иван Мърквичка (1856-1938), Антон Митов (1862-1930), Господин Желязков (1873-1937) и Стефан Иванов (1875-1951). Под въздействие на нови обществено-политически и културни фактори на местно и международно ниво, в иконописта ни навлизат западните ака-демични изобразителни принципи и техники за създаване на реалистични изобра-жения чрез съблюдаване на точните анатомични пропорции, портретната обрисовка и визуалното съответствие с обективната действителност. Така, все повече детеологизирана, българската икона постепенно се превръща в произведение на светската живопис със самостоен живот и естетика. Настоящето научно съчинение предлага стилистичен анализ и съпоставка на видовете използвани изобразителни техники, обръщайки внимание на икони, за които до момента няма извършени проучвания. Към текста са включени 44 цветни илюстрации на икони, придружени от информация за техния произход - авторство (ако е налично), време на създаване и местонахождение.