Преодоляването на една 40-годишна правна догматика

Abstract

Безспорно е, че и администрацията, и съдилищата, и правната теория приемат, че сроковете за административния орган са инструктивни. Това виждане е закрепено по догматичен начин в Постановление № 4 от 22.IX.1976 г. по гр. д. № 3/76 г., Пленум на ВС. Макар този съдебен акт да има за предмет „обобщаване на съдебната практика по някои въпроси от Закона за административното производство (ЗАП)“, съдебната практика и при действието на настоящия Административнопроцесуален кодекс (АПК) винаги стъпва на същата трактовка за тези срокове. Доктрината с удоволствие възприема това догматично положение в неговата безспорност и категоричност (защото го използва „наготово“); администрацията се уповава на него в търсене на комфорт и себереализация (защото „извлича ползва“ от него). Тази правна конструкция обаче вече не е истинна.