Без(условното) осъждане на условното осъждане в България

Abstract

Докладът е посветен на т.нар. „условно осъждане“, термин с който в българското наказателно право се обозначава института на отложеното изпълнение на наложено наказание. Централен въпрос в проучването е противоречието между лингвистичното внушение, че е налице условност/липса на осъждане, и правната същност на института. Разгледани са някои от правните последици по отношение на т.нар. „условно осъдени лица“, които дават основание да се твърди, че и при отлагането на изпълнението по чл. 66 Наказателен кодекс е налице наказателноправно третиране. Целта на доклада е да изясни, че с приложението на условното осъждане държавата не се отказва от правото си да въздейства поправително и превантивно с оглед бъдещи престъпления върху осъденото лице в рамките на наказателното правоотношение.
Ключови думи: наказателно право, условно осъждане, отложено изпълнение на наказанието, режим на изпитание, осъдени лица.