Историзиране на модерното изкуство - липсващите имена. Жорж Папазов*

Abstract

Статията проблематизира затрудненията за включването на творчеството на Жорж Папазов в исторически разказ както за европейските авангарди, в частност за сюрреализма във Франция, така и за българското изкуство. По какъв начин парадигмите на историзиране, актуални до неотдавна, маргинализират художници с нееднородна, многолика идентичност е от основен интерес в изследването.
В София, където Папазов се завръща с безпрецедентен проект да художествена изява през 1934-1935 година, той е възприет като част от западното, чуждо изкуство и не може да бъде приобщен нито към тенденцията на националното, разнородна през 1930-те години, нито към социалния или поетическия реализъм.
Във Франция той отказва да подпише манифестите на сюрреализма на Андре Бретон. Според Папазов художникът, подчинен на дарованието на Бретон и принуден да се развива по плана на един поет губи пълната си лична свобода (Париж. Творчество и съдба..., с. 73). Той запазва своята автономност, но бива маргинализиран от средите на сюрреализма.
Днес творчеството и присъствието на Папазов в художествените среди стават част от дискурсивното поле на историята на изкуството в една различна парадигма – на критически интерес към въздействието на маргиналиите.