Наказателноправна защита на транспортната безопасност

Abstract

Прегледът на законодателство след Освобождението до създаването на сега действащия НК показва, че транспортната безопасност винаги е била обект на наказателноправна закрила. Криминализирани са най-разнообразни общественоопасни деяния, повечето от които продължават да съществуват и в сега действащото наказателно законодателство. Така уредени, те съответстват на особеностите на времето, в което са създавани и прилагани. Анализът на развитието на наказателното законодателство по транспорта дава основания да направим следните заключения. Съществувалата наказателноправна уредба на престъпленията против транспортната безопасност има своята историческа обусловеност. Разпокъсаността на нормите в различни глави на НЗ 1896 г. и извън него се дължи на факта, че обособяването на транспортната дейност като самостоятелен отрасъл става на един по-късен етап от развитието на българското общество. Наказателното право като даващо защита от негативни явления винаги следва развитието на позитивноправната уредба. Още от самото създаване на НЗ 1896 г. са криминализирани най-разнообразни общественоопасни деяния, свързани с дейността на различните видове транспорт. Една част от тях продължават своя живот и в сега действащия НК, което говори за изключителния професионализъм и далновидност на нашите законодатели след Освобождението. Други видовете престъпления са били отменени или съществено изменяни, което е наложено от особеностите на обществено-икономическото развитие на българското общество. Особеностите на обекта на наказателноправна защита са обусловени от развитието на видовете транспорт и инфраструктура. В първите години след Освобождението превозването на хора и товари и ставало само със железницата и кораби, което съответства на обществено-икономическото развитие на страната към този момент. Ето защо е било важно да се предвидят наказания за посегателствата, нарушаващи безопасното функциониране на железниците и корабите. Криминализирани са посегателства срещу железопътния и водния транспорт, негови принадлежности или знаци под формата на повреждане или унищожаване, което създава опасност. Заедно с правната уредба в НЗ 1986 г., се усъвършенстват и разпоредбите извън него.
С развитие на новия вид средство за придвижване – автомобилите се налага промяна в съществуващото законодателство и предвиждане на отговорност за нарушаване на правила при управление на МПС. През епохата на развитие на социалистическото общество (след 1944 г.) акцентът пада върху нормалната работа на транспортния отрасъл и безопасността започва да се разглежда като елемент на трудовата дисциплина. Това разбиране е променено след 1982 г., поради което са направени съществени промени в НК. След събитията от 1989 г. са направени опити за осъвременяване на правната уредба по транспорта, но не достатъчни.
След приемането на страната ни в ЕС проблемите на транспортната безопасност се поставят на нова основа. Сближаването на законодателството ни с това на другите европейски страни води до наложителни промени в действащата правна уредба. По пътя към това полезно би било да ползваме както натрупания български законодателен опит, така и европейските практики за постигане транспортна безопасност.