The Graphic Arts Biennials in the 1950s and 1960s: The Slim “Cut” in the Iron Curtain — The Bulgarian Case

Abstract

Статията дискутира ролята международните графични биеналета за участието на български художници на интернационална арт сцена в първите десетилетия на комунистическо управление.
След Втората световна война, през 1950-те години, политиките на биеналетата се съобразяват с условията на Желязната завеса. През втората половина на ХХ век се появяват периодични форуми, които предлагат алтернативи на националните представяния.
В този контекст биеналетата на графичните изкуства са от особено значение. Не случайно от средата на 1950-те до началото на 1970-те години на миналия век, международните графични биеналета сякаш никнат като гъби. Графичните творби пътуват лесно и изискват по-малко ресурси, в сравнение с други видове изкуство, за излагане. Промяната в художествената проблематика след войната и актуалността на абстрактния образ усилват интереса към графичния отпечатък и в възможностите на различните графични техники по отношение на цвета и текстурата.
След Втората световна война български художници представят графично изкуство на биеналето в Сан Паоло (основан през 1951 г.) и в специализираните биеналета на графиката в Любляна (основана през 1955 г. - същата година като documenta в Касел), Банска Бистрица (биенале за дърворезба, основан през 1968 г.), Краков (основан през 1966 г.) и Флоренция (от 1968 г.) до 1978 г.).
Броят на художниците, занимаващи се с графични изкуства, нараства не у нас. В България в края на 50-те години и през 60-те години графичните творци са обособени професионално. Фокусирането върху спецификата на графичното изкуство през този период е донякъде защита срещу идеологическите изисквания за разширена сюжетност и илюзорно обектно-пространствено изобразяване. Много от онези, които започват кариерата си като графични художници, по-късно се опитват да нарушат изкуствено наложените разграничения между видовете художествена практика.