Влиянието на Баухаус върху съвременния концептуален дизайн

Abstract

Школата Баухаус е създадена през 1919 г., след края на Първата световна война, във Ваймар, Германия. Неин основател и първи от тримата директори е архитектът Валтер Гропиус. Гропиус, както и Льо Корбюзие, работи в ателието на Петър Беренс до избухването на Първата световна война. Най-големите имена в областта на живописта, архитектурата, педагогиката и т.н работят в школата. В Баухаус е разработена първата цялостна, педагогическа система за подготовка на дизайнери, които владеят в еднаква степен изкуство и техника. В теоретичните си разработки творците и преподаватели застъпват идеята за превъзмогване на границата между изящни и приложни изкуства, между занаятчийско и индустриално производство, за обединение на похватите и изразните средства, за създаване на „живо“ изкуство, което е интегрирано, а не отделено от живота. Баухаус обявява академиите и академичното образование за инструмент на една отминала епоха и за виновник за изолацията на творците от света на индустрията и занаятите, в следствие на което и от обществения живот. В манифеста на Баухаус, Гропиус призовава за приобщаване на изящното изкуство и занаятите, „за премахване на арогантната бариера между занаятчия и художник“ (Raizman, 2010, стр. 197). За обединяване на архитектурата, скулптурата и живописта, като основополагащи за обучението, продуктите и дейностите свързани с дизайна, в името на трансформация както на визуалния код, така и на условията за живот на обществото.