Sofia and Its Inhabitants: Irony and Compassion, Visual References, Traditional Patterns, and Non-Identities in Two Works by Nadezhda Lyahova = София и нейните обитатели: Ирония и състрадание, визуално позоваване, традиционни клишета и не-идентичности в две творби от Надежда Ляхова

Abstract

В статията са представени две художествени серии от Надежда Ляхова: „Софийски лъвове” (2004 г.) и „Дигитални натюрморти” (1999 – 2004 г.), дигитална фотография върху платно. Визуалните референции в образите разкриват значима перспектива за тълкуване. Авторката се позовава както на европейски опит, така и на станали традиционни за българското изкуство образи, изграждащи представите за национална и модерна идентичност (изгледи от съвременния столичен град; пред-модерни фолклорни образи и иконографски модели, преработени в модерното изкуство). Без да изчерпва внушенията на работите, този референциален аспект разширява полето за критическа рефлексия. Отвъд директно социалните внушения, надхвърляйки проблематиката на груповите и личностни (само)идентификации, в образите на Надежда Ляхова се преплитат ирония и състрадание към човешката ситуация – вечен стремеж към отчетлива идентичност, към трайност на оставените следи, към надеждата на Спасението.