Изкуство и пойезис: философия на образа и философска фигурология. Опити по епистемология на основанията на теорията на изкуството : Дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен "доктор", професионално направление 8.1. Теория на изкуствата

Abstract

Дисертационният труд представя дългогодишната линия на изследванията на автора в полето на философията и теорията на изкуството и културната история, обособявайки основните й етапи и структурни моменти. Сърцевина на труда представлява отношението между философия и изкуство. Това отношение е разглеждано не от гледна точка на философията на изкуството, а в перспективата на една “епистемология на основанията”, представляваща изследване на общите основания, на началното формиране на поле на културно обособени практики и респективно – на понятията, чрез които това поле се идентифицира – φιλοσοφία, τέχνη / τέχναι, ars / artēs. Структурно-генетичният анализ е последван от изследването на формирането и прогресивната трансформация на модерните значения на понятията за изкуство и философия, респективно – на културните измерения и границите на свързаните с тях практики, както и на преплетената им комплексна траектория. Цел на изследването е да се разкрие иманентното действие на философските понятия и концепции в художествените творби, както и ролята им за структурирането на самата идея за изкуство. Същевременно, доколкото дисертационният труд цели да осъществи анализа чрез една комплексна оптика, предполагаща “огледален” поглед от изкуството към философията, то той изследва и значимостта на моделите, определяни като “художествени”, за изграждането на практиката, прогресивно обособила се под определението “философия”.

The doctoral thesis presents a synthesis of my research in the field of philosophy, theory of art and cultural history, delineating its main stages and structural moments. At the heart of the work is the relationship between philosophy and art. This relation is studied not from the perspective of the philosophy of art, but from the perspective of an ‘epistemology of the foundations’ – an investigation of the common grounds, the initial formation of a field of culturally distinct practices, and, respectively, of the concepts by which this field is identified – φιλοσοφία, τέχνη / τέχναι and ars / artēs. The structural-genetic analysis is followed by the exploration of the formation and progressive transformation of the modern meanings of the concepts of art and philosophy, respectively – of the cultural dimensions and boundaries of their associated practices, as well as their intertwined complex trajectory. The aim of the doctoral thesis is to reveal the immanent action of philosophical paradigms and concepts in artistic works, as well as their role in structuring the very idea of art. At the same time, insofar as the study aims to carry out the analysis through a complex optic that implies a “mirrored” view from art to philosophy, it also explores the significance of models defined as “artistic” for the construction of a practice, progressively becoming distinct under the definition of “philosophy.”