Утопични дискурси в романа "Тютюн" на Димитър Димов : Дисертационен труд за присъждане на образоватена и научна степен "доктор" по професионално направление 2.1. Филология.

Abstract

Научната разработка е предназначена да изследва някои специфични особености на двата романа „Тютюн” от Димитър Димов. Единият – от 1951 г., а другият, редактираният – от 1953 г. Преработката му, известна в българската литература като „случая „Тютюн”, е следствие от намесата на комунистическата творческа догма. Тази намеса формира едно клише, касаещо автора, а и двете му творби.
След демократичните промени – те, а и Димитър Димов, са възприемани като жертва на тази намеса. В периода на социализма преработеният „Тютюн” е генерализиран като еталон за социалистическия реализъм. Оценки – външни, политизирани и несъответстващи на творбите. Те са критика на комунистическата утопия, въздигната в ранг на научно предвиждане, обосновано на диалектическия и на историческия материализъм. Този е базисният за България дискурс, актуален след 9. IX. 1944 г. Той съвсем закономерно предполага хората на изкуството да оказват и съпротива, макар и чрез контекста на творбите си. Тя е насочена срещу комунистическата идеология и нейния химеричен утопизъм, който може да бъде следван само от хора с психични отклонения, или наивно вярващи в неосъществими обещания и визии. Романите „Тютюн” от Димитър Димов, доктор по ветеринарна медицина, са предназначени да функционират като интелектуална ваксина, противодействаща на наивния и екзалтирания утопизъм. Такава е и основната идейна концепция на научното изследване.

The dissertation aims to explore some specific features of the two novels “Tobacco” by Dimitar Dimov. One of them is from 1951, and the other, edited, is from 1953. Its editing, known in the Bulgarian literature as the “Tobacco Case”, is a consequence of the intervention of the communist creative dogma. This intervention forms a cliché regarding the author and both of his works.
After the democratic changes, they, as well as Dimitar Dimov, are perceived as victims of this intervention. In the socialism period, the edited “Tobacco” is generalized as a standard of socialist realism. Evaluations – external, politicized and inconsistent with the works. They are a criticism of the communist utopia, elevated to the rank of a scientific prediction based on dialectical and historical materialism. This is the basic discourse for Bulgaria, relevant after 09.09.1944. Quite naturally he presumes that men of art also resist, though through the context of their works. It is directed against the communist ideology and its chimerical utopianism, which can only be followed by people with mental disorders or naive believers in unfulfillable promises and visions. The novels “Tobacco” by Dimitar Dimov, a doctor of veterinary medicine, aim to function as an intellectual vaccine, counteracting the naive and exalted utopianism. This is the basic idea concept of the scientific research.