Инфинитивният подлог с неясна референция в съвременния италиански език от гледна точка на текстолингвистичния анализ

Abstract

Емпиричното изследване, представено в настоящата статия, си поставя за цел да хвърли светлина върху едно от най-неексплицитните и най-непрозрачни средства за анафорично подемане в съвременния италиански език, т. нар. „нулева анафора“ – явление, типично за случаите, в които поради инфинитивната си форма, глаголът е лишен от какъвто и да е белег за флективност, който да насочва към идентифицирането на подлога му. Изследването е проведено с методите на текстолингвистичния анализ върху примери, ексцерпирани от страниците на три романа на съвременни италиански автори.