Из архивите на Флорентинската академия за изящни изкуства (1878 - 1945)

Abstract

Изследването за тази статия е осъществено в Италия – в архивите на Академията за изящни изкуства във Флоренция, в Централната национална библиотека (Флоренция), библиотеката на Уфици и Германския културен институт във Флоренция. В наличната документирана информация в архива на Флорентинската академия са открити 41 български имена – някои известни, но повечето малко познати или напълно неизвестни. Намерената и документирана в архива информация поражда въпроси като: защо Академията за изящни изкуства във Флоренция привлича вниманието и интереса на българи от края на XIX век до първите десетилетия на XX век? Какви са социално-културните, както и политическите връзки между България и Италия през този период? Възможно ли е социално-културната атмосфера в България да е причината българските студенти от Флорентинската школа в края на XIX и началото на XX век да останат неизвестни, а техните произведения – забравени? Всички тези въпроси, както и много други, остават без конкретни отговори; затова е необходимо да бъдат събрани и систематизирани дори малкото, фрагментарни сведения, с които разполагаме, за да се достигне до единен и панорамен поглед върху раждането и развитието на новите български визуални изкуства в края на XIX и началото на XX век.

...

The research for this article was undertaken in Italy at the archives of the Academy of Fine Arts (Florence), at the Central National Library (Florence), the Uffizi Library and the German Cultural Institute in Florence. In the existing documented information in the archive of the Academy in Florence, 41 Bulgarian names were found, some famous, but most little known or entirely unknown. The information found and documented in the archive raises questions such as: Why did the Academy of Fine Arts in Florence attract the attention and interest of Bulgarians from the end of the nineteenth century to the first few decades of the twentieth century? What were the socio-cultural, as well as political connections between Bulgaria and Italy during that period? Could the socio-cultural atmosphere in Bulgaria be the reason that Bulgarian students of the Florentine school at the end of the nineteenth and the beginning of the twentieth centuries remain unknown and their works forgotten? All of these questions and more remain without concrete answers; thus it is necessary to gather and systematize even the little fragmentary history we have in order to arrive at a unified and panoramic overview of the birth and development of new Bulgarian visual arts at end of the nineteenth and the beginning of the twentieth centuries.